Dope

Някой ще ни види..

Джимин се събуди една голяма усмивка на лицето си ! Той найстина беше много щастлив , отдавна не бе изпитвал такива чувства към някого.
Джимин стана от леглото си и се запъти към банята за един хубав душ . След като вече беше готов той си претърси гардероба за нещо което вече ще отговаря на стилът му - Леле отрябва да отида на пазар!
След като вече беше готов , той тръгна към училище .
Малко преди да влезе в училище той видя как Юнги стой пред входа и го чакаше.
Джимин тръгна към него с голяма усмивка но някой му се изпречка на пътя. Момчето което пресече пътя на Джимин бе един от най-добрите приятели на Юнги , а именно Джеон Джункук.
Когато Джункук отиде при Юнги той вдигна главата си и му се усмихна , тръгнаха заедно към класната им стая и оставиха Джимин да гледа в далечината.
Мислеше си че Юнги чака него , но очевидно не беше така.
-Не мога да го виня , все пак той си има приятели за разлика от мен....
Джимин също тръгна към класната стая и когато вече беше пред нея , видя как Юнги , Джункук  , и Сехун си говорят . След което Юнги им каза "чао" и те отидоха в тяхната си стая а Юнги право към Джимин. Отиде до него и го прегърна силно . Можеха да се възползват от момента че по коридора нямаше никой , за това Юнги се доближи до Джимин и го целуна .

-Може някой да ни види...

-Значи отказваш целувка .....Добре...-Натъжи се Юнги...

- Разбира се че не! -Джимин хвана грубо тениската му и го придърпа към себе си . Блъсна го в стената и се притисна в него , целуна го , но този път целувката не бе никак нежна , напротив...започна леко и грубо , след което Юнги поиска вход и Джимин му го даде .
Когато звънецът би , Юнги прехапа долната устна на Джимин и той леко истена .
Юнги леко се усмихна и се отдръпна от него.

-Време да влиза ме в час ...

-Жалко....-Продума Джимин и тръгна напред а Юнги след него.

Влязоха в часът и заеха своите места . Часът за някой минаваше бавно и скучно но за Джимин и Юнги това не беше така. През цялото време си писаха бележки , смееха се , и понякога си хвърляха перверзни погледи...

-Мин Юнги ! Парк Джимин!-Кресна преподавателката.-Ще спрете ли да се смеете този час?

-Нее...-Продума Джимин през смях .

-Парк Джимин от теб не съм го очаквала..

-Аз също..-Каза разачарован Юнги , но не се сдържа и се разсмя а Юнги го бутна леко по лакаря за да спре защото преподавателката идваше право към тях .

-След часовете сте наказани!

-Еее , ама аз имах планове да си бръсна краката бе госпожо!- Юнги качи единият си крак на чинът си и се направи на тъжен но отново се смееше.

-Два часа!

-Добре тогава , ще се видим след часовете!-Каза Джимин и помаха така сякаш и дава знак да си тръгва...

След часовете Джимин и Юнги бяха в стаята за наказания и то почти беше свършило , нямаше никакви проблеми , Джимин и Юнги си стояха съвсем спокоино и не правиха нищо но когато учителката излезе от стаята по работа , нещата междо тях се промениха.....