Dope

Ти и аз в един дъждовен ден!

Юнги:

Денят започна с ранното сабуждане на Юнги. За щастие главоболието му бе утихнало , той стана сънено и се изправи в седнало положение.

-Какво правя тук?

Юнги стана от леглото и се запъти към долният етаж на домът му. Слизаики бавно по стълбите той осети приятно ухание идващо право от кухнята . Юнги се забърза за да разбере от какво е това така приятно ухание и когато стигна до кухнята видя как Джимин прави палачинки.

-О ....станал си! Как се чувстваш ?

-Добре съм Джимин , не се притеснявай. Ти ....Какво правиш тук ? И аз как доидох до тук? Последното което помня е че припаднах...

-Така е , стана ти лошо и ти припадна . Аз те доведох тук и реших да остана , боях се може пак да ти стане нещо и.....
Съжалявам не съм искал да създавам неприятности .....По -добре да си вървя .-Юнги го хвана за ръката и го завъртя грубо към него а Джимин се изчерви.

-Не си създавал неприятности! Напротив , харесва ми когато си около мен!

-Така ли?

-Да ......А сега , хаиде да закусим!

-Добре. Надявам се да харесваш палачинки...

-И още как!

И двамата се храниха но не убелваха нито дума , но се наложи Джимин да развали тишината..

-Какво има , май нещо те притеснява!?

-Искам да те питам нещо но..

-Ами питай ме! Ще ти отговоря честно!

-Джимин....Ти ....Снощи ме .....Целуна..

-Аз.... Съжалявам...

-За?

-Целувката......Беше единственото за което се сетих в този момент  , инъче вече можеше да си....

-Схванах....

Настана мълчание междо тях..

-Значи за теб тази целувка не значи нищо ?

Юнги така бързо изтреля своя въпрос че накара Джимин да се зачерви целия като домат . Вероятно самия той можеше да осети горещината в него . Естествено че за Джимин тази целувка значеше нещо , но просто не знаеше как да го каже на Юнги...

-Мкхмм -Прокашля се фълшиво Джимин.- Може би днес ще е по-добре да не отидем на училище ...

-Щом така искаш ...

Юнги отиде до стаята си за да се преоблече и отново слезе при Джимин които беше точно пред вратата ...