Dope

Длъжник съм ти...

-Не беше длъжен да го правиш..

-Знам. Познаваш ли момчето
който те биеше?

-Парк Чанюл ли? Да познавам го , от дълго време ме тормози ...

-Колко често?

-Почти всеки ден...

-Как търпиш всичко това ? Не мислиш ли че е време да му отвърнеш? Цял живот ли искаш да продължава това?

-Не разбира се ...

Дълго време и двете момчета не си казаха нищо . Джимин беше свел глава и гледаше право в пода , а Юнги го гледаше .

-Аз ще тръгвам .-Джимин бавно стана от мястото си , но не вдигна главата си. Преди да излезе ръката на Юнги го хвана и го завъртя към него .- И спри да гледаш надолу .....

Джимин събра цялата си смелост и не остави момчето срещо него да довърши изречението си.-Джимин ......Казвам се Джимин , Парк Джимин...

Юнги изви едното си краище на устната в лека усмивка .-И това е начало .

Джимин вдигна бавно главата си и погледна Юнги право в очите .

Доскоро Джимин...-Измърмори той и се отдръпна назад а Джимин отвори вратата и си тръгна.

Същатата вечер 11:30 :

Юнги:

Юнги излезе на терасата на така скромният му дом . Седна на едно от малките столчета които бяха поставени около също толкова малката стъклена масичка. Ноща беше тъмна и прохладна , лекият бриз местеше от време на време някой от кичорите на Юнги които се беше загледал в така приятната гледка за него . Целият този голям град който светеше толкова приятно за него . Обичаше да го прави , да стой с часове наред и да гледа всичките тези тъмни згради от които излизаха малки светлинки и огласяваха целият град , звукът на всичките тези автомобили които бяха в повечето случай в задръстване . Това бе любимото му време от деня , точно тогава можеше да размисли всичко което се бе случило през деня.
Колкото и време да седеше там , тази вечер той не откри отговор на въпроса си . Юнги се опита да не мисли за Джимин но не , съдбата беше решила че тези негови въпроси свързани точно с рижавокосото момче ще го помъчат още малко.
Юнги не разбираше защо искаше да знае всичко за Джимин , защо той се интересуваше от него , защо Джимин го привличаше толкова много ...???
Той не успя да си даде отговор на нито един от всички тези така мъчителни въпроси за него .

Същата вечер 11:30 :

Джимин:

Джимин обслужи поредният си клиент след което той вдигна глава нагоре и погледна право към работниковият часовник който беше над касата срещо него . Джимин видя колко е часът и с усмивка затвори своята каса . Отиде до съблекалните и се преоблече . Взе си чантата и и си тръгна . Понякога на Джимин му се налагаше Веднага след училище да идва на работа и точно за това си носешеше чантата с него , през почивките който бяха едва десет минутки той се опитваше за това отрицателно време да си напише поне част от домашните който никак не бяха малко. Джимин се зарадва че беше свършил вече и излезе от магазина . Изобщо не му се даваха излишни пари за градският транспорт , пък и домът му не беше кой знае колко далече , затова реши да повърви.
След дълго ходене той най-сетне се прибра удома и се отправи към стаята си . Влезе и се хвърли на леглото . Беше толкова уморен че дори не бе усетил кога е заспал......