Dope

Променил си се...

Джимин:

Джимин продължаваше да търси Юнги , но за жалост той не го откри . Джимин определено се бе променил макар и само за два часа вече нямаше и следа от старият Джимин .

След като часовете свършиха , Джимин се отправи към работата си защото нямаше време да се пребере до домът си .

-Ахх Джимине , защо не спираш да мислиш на него? Какво те кара да мислиш толкова много за него? Господи .....Дано само не му се е случило нещо ! Няма да си го простя .....Какво? Джимин ти го познаваш от два дни! Стегни се ....

Юнги:

-Подяволите! Ужасно е ....Ахх

Юнги се събуди готов да отиде на училище​ но плановете му се провалиха . Точно преди да излезе от домът си , силно главоболие го удари и му се зави свят . Юнги реши да остане вкъщи , така щеше да е по-добре за него , не искаше да си има проблеми със здравето си . Юнги беше асматик и понякога му се завиваше свят и често боледуваше . Реши днес да не ходи на училище и се върна в хола си като седна на дивана и започна да гледа телевизия.

Времето минаваше изключително бавно и скучно за него . Вече беше късно вечер но болките на Юнги не отминаваха! Той взе пари и излезе от домът си .Запъти се към най-близкият магазин за да си вземе хапчета .
Когато отиде на касата пред него имаше една възрастна жена , докато тя си ровеше в чантата за да си открия парите , Юнги се възползва и заогледа продавача. Беше му толкова познат и точно когато лампичката му светна той повиши тон очудено.

-Джимин!

Момчето на касата найстина беше Джимин!

-Юнги!? Какво правиш тук ?

-Ти какво правиш тук?

-Вземам ти парите , не виждаш ли?

Двете момчета се засмяха и се отплеснах от това че Джимин е на работа и има още клиенти . Те си говореха и смееха като първи приятели ...

-Хайде бе младежо!- Една баба одари  с чантата си Юнги по главата и му се разкрещя , но пък той се усазна и се отдръпна от касата .

-Чакай! -Провикна се Джимин и остави цяла опашка да чака , но на него изобщо не му пукаше. Юнги се спря пред вратите на магазина и остана все така изненадан от деиствията на Джимин.

-Изчакай ме! След петнайсет минути свършвам .....Искаш ли да се разходим?( Не мога да повярвам какво казах туко-що! Това изобщо аз ли съм? Харесва ми!)