/Техюнг/
Събудих се, точно до Хосок. Побутнах го да стане, защото трябваше да се оправяме за сватбата.
Хосок: Офф хубу ставам.
Аз: Ще облечеш моя костюм.
Хосок: Ами ти с какво ще си облечен?
Аз: Вярно. Е, аз ще направя плана, който измислих. Няма да съм на сватбата. Спокойно всичко ще стане точно. А сега да се оправяме и да слизаме на закуска.
Оправихме се и закусихме. Още се чудех нали като аз вече няма да се женя, защо сме още във вилата. Е, сигурно майка ми и бащата на Аръм наистина се обичат.
Мама: След малко ще дойдат гостите.
Аз: Поканила си вече?
Мама: От преди седмица. Е, Хосок, твоите родители кога ще дойдат?
При въпроса на майка ми, се задавих. С Хосок можеше всички теми да говори, но не и тази.
Хосок: Родителите ми починаха в катастрофа преди три години. Оттогава живея сам.
Мама: О аз много съжалявам.
Хосок: Няма проблем.
Настъпи мъртва тишина. Беше страшно неловко. Разчупих леда.
Аз: Е, аз ще се оправям. А ти Хосоки?
Хосок: А да и аз.
Влязохме в стаята ми.
Аз: Добре ли си?
Хосок: Аз? А да. Е, к-къде са пръстените?
Аз: Спокойно в стаята на майка ми.
Хосок: О да много съм спокоен.
Взех костюма и му го хвърлих. Той веднага го облече. Аз сложих нещо простичко.
Аз: Е, ще трябва да вземем пръстените.
Хосок: Как?
Аз: Ами лесно. Майка ми и Дък са в трапезарната. А спалнята е далеч от нея. Готово.
Хосок: Колко си ентусиазиран.
Аз: Личи ми. Е, хайде да вървим.
Стигнахме спалнята. Хосок гледаше да не мине Аръм или другите. Аз взех пръстените от кутията и се махнахме. Оставаше само да купя една малка кутийка за единия пръстен.
Всичко бе готово. Храната, дойдоха гостите и всичко започна. Хосок се колебаеше за отговора и тъкмо да си отвори устата да каже нещо, майка ми извика.Мама: Спрете сватбата! Пръстените ги няма!
Аз незабелязано затичах, понеже бях на най-последния ред, в случай, че се случи това. Затичах към близкия мол. Там продаваха всичко. Влязох в сватбения щанд и купих кутийка. Всичко беше готово. Нямах много време и започнах да бягам към дома на Куки. Когато стигнах звъннах. Той отвори, но когато ме позна понечи да затвори.
Аз: Моля те.
Джънгкук: Разкарай се.
Аз: Трябва да те питам нещо.
Джънгкук: К'во? По-бързо.
Аз изкарах кутийката и я отворих.
Аз: Ще се омъжиш ли за мен? Не приемам "не" за отговор.
Джънгкук: Нали щеше да се жениш за оная?
Аз: Майка ми ме накара, а и тя щеле да се жени за Хосок, но аз откраднах пръстените.
Джънгкук: И всичко това си го направил....за мен?
Аз: За теб всичко бих направил любов. Е?
Джънгкук: ДА!!!
И двамата се разплакахме и прегърнахме.
Джънгкук: Кога ще е сватбата?
Аз: Сега! Бързо!
Хванах го за ръката и се запътихме към вилата. Всички още бяха на сватбата и търсеха явно пръстените.
Аз: Чакайте! Аз ги взех. Искам да се омъжа за истинската си любов.
Мама: Ами Аръм и Хосок?
Хосок: Опитах се да Ви кажа, че не я харесвам.
Аз: Е мамо?
Мама: Р-разбира с-се. Щ-щом сте щ-щастливи.
YOU ARE READING
Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin
Short StoryДжънгкук беше секс маняк. Имаше най-различни играчки, с които да си играе. Изнасилваше като луд всяко срещнато момиче. Докато не стана нещо с него. Докато не се появи той- Техюнг. #1 Short story - 08.09.18