Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#19

/Техюнг/

Сутринта се събудих от алармата до главата ми. Изключих я и започнах да се оправям за срещата. Вече бях готов. Слизайки по стълбите острият мирис на палачинки ме накара леко да се препъна. Куки тъкмо сервираше вкусни палачинки.

Аз: Ммм... Мале!

Джънгкук: Трябва да си хапнеш страхотни са.

Каза той и седна.

Аз: Знам кой още е страхотен.

Намигнах му и седнах на масата до него. Бедрата ни се допираха. Исках да го любя цял ден и цяла нощ, но нямах време. Набързо хапнах и тръгнах.
   Толкова съм радостен. Приеха ме! Звъннах на Куки и му казах. Той също се зарадва. От утре започвах. Щях да се запозная с известна група. Нямах търпение. Шефът беше много печен и не беше стар. Беше на 23 години и се казваше Намджун. Прибрах се и видях, че Куки търсеше нещо под дивана. Не издържах...беше на четири крака и агхх...Те стегни се!

Аз: Ъхъм..Кук? Какво търсиш?

Джънгкук: Годежния пръстен. Загубих го.

Когато се обърна към мен се стреснах. Беше червен от сълзи.

Аз: Хей няма нищо. Ще го намерим. Къде беше последно с него?

Джънгкук: В хола.

Аз: Е ще е тук някъде.

Започнахме да търсим. Мина около половин час в търсене. Аз на десетата минута се отказах, но Куки голям мерак.

Джънгкук: Или е в кухнята.

Той притича в кухнята и кресна.

Джънгкук: А намерих го на плота!

Аз: Ще те убия зверче!

    Настана отново сутрин. Оправих се и тръгнах за работа. Момчетата от групата Vixx бяха много талантливи. Имаха доста приятни песни, а и танцовите им умения бяха удивителни. На 19 април имаха концерт, което бе след пет дена. Трябваше да си направя списък за огромната сцена, украса, местата и така нататък. Понеже винаги съм обичал да подготвям всичко рано вече бях направил списъка. Сцената беше огромна. Накупих и украси от блиските магазини и всичко беше готово.

Намджун: Леле като машина си.

Аз: Благодаря.

Намджун: А в леглото?

Изшептя той тихо, а аз не можах да го чуя.

Аз: Моля? Не чух.

Намджун: А нищо.