Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#20

/Техюнг/

Аз: Колко билета са продадени?

Гримьор: 155 567 890.

Аз: Ехе браво! А сега момчетата готови ли са? Имаме пет минути до започването на концерта. Живо!

Гримьор: Да и грим и всичко.

Намджун: Хей много добре се справяш с новата работа. Впечатлен съм.

Аз: Благодаря. Правя всичко по силите си.

Намджун: Мда.

  След концерта момчетата бяха доста уморени. Аз трябвашеда се прибирам и преди това почуках на вратата в офиса на шефа.

Аз: Шефе. Аз тръгвам.

Намджун: Влез.

Аз влязох и затворих вратата. Той ми даде парите.

Намджун: Хей Техюнг. За къде бързаш.

Аз: Какво има шефе?

Той се доближи максимално до мен, при което настръхнах. Дъхът му се забиваше в устните ми. Хвана ме през кръста с едната си ръка, а другата я пъхна в панталоните ми. Изстенах при усета.

Намджун: Искаш ли да се позабавляваме?

Аз: Ъмм...шефе?

Опитах се да се отдръпна и да махна ръката му, но той само засилваше хватката. Прехапах устна, опитвайки се да сдържа стенанията си.

Аз: Шефе аз трябва да си ходя.

Намджун: Никъде няма да ходиш!

Каза той заповеднически. Стреснах се от тона му, а той видя това и се подсмихна. С лек замах премахна панталоните и боксерките ми, без да се осъзная. Свали и блузата ми прекалено бързо, за да реагирам. Той също свали дрехите си. Бутна ме да се подпра на бюрото и се заби рязко в мен. Изстенах от болка. Опитах се да се измъкна някакси, но той хвана ръцете ми, които още се подпираха.

Аз: Моля Ви СПРЕТЕ!!

Започнах силно да плача, докато свършихме. Облякох се и избягах вкъщи. Подпрях се на вратата и започнах силно да плача. Джънгкук слезе по стълбите и се затича към мен.

Джънгкук: Какво става!?

Аз: Н-нищо.

Джънгкук: Кажи ми моля те!

Аз: Ще ме намразиш! А-аз съм чудовище!!

Джънгкук: Защо!?

Аз: Н-не мога да т-ти кажа.

Джънгкук: Техюнг плашиш ме.

Аз: Страх ме е. Ще ме оставиш. Ще ме намразиш.

Джънгкук: Но защо мама му!!???

Аз: СОБСТВЕНИЯТ МИ ШЕФ МЕ ИЗНАСИЛИ!!

Джънгкук: КАКВО!!??

Аз: Знаех си, ч-че ще ме намразиш.

Джънгкук: Къде е тва копеле! Ей ся му утрепах мамито!!! Къде е!?

Аз: Не знам. Може още да е в студиото.

Джънгкук: Не се тревожи. Всичко ще се оправи. Аз съм тук. На този няма да му се размине така лесно.