Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#40

/Джимин/

-Но защо..? Искам да го видя и няма да ми забраните. - тропнах с крак.

- Докато си в нашата къща не може! Мислим ти само доброто.. Не мислиш трезво..трябва ти почивка, момче.. - отвърна Техюнг и хвана нежно ръката ми, запътвайки ме към стаята. Вече затъмняваше навън и беше време да си почина.

- Ох....може би....си прав..

След около два часа, Джънгкук и Техюнг бяха вече заспали. Тихо открехнах вратата, само за да се уверя. Затворих я възможно най - тихо се запътих към хола. Опитах се да намеря ключовете за външната врата, но не успях. Търсих навсякъде, под килимите, в шкафовете, на дивана - нищо. Остана само едно място и то беше закачалките с якетата. Проверих в якето на Техюнг, не ги намерих, но усетих дрънчащ звук в джоба на Джон. Веднага ги грабнах и отключих вратата, хуквайки към колата му. С другия ключи запалих колата му и по картата в телефона си се ориентирах къде е затворът.

След като стигнах реших да изчакам до сутринта. Безусетно заспах.

~~

Чух силен шум и веднага отворих очи, погледнах часа и излязох от превозното средство. Влязох вътре за посещение. Почаках на една маса и той дойде, последван от двама полицаи. Изтръпнах, срещайки студения му поглед.

- Какво правиш тук? - попита ме, показвайки колко незаитересован беше. Не искаше да ме погледне в очите. Чувствах се така, сякаш аз бях виновен за случилото се.

- Аз...исках да ..те видя.. - сълза се стече по бузата ми, но бързо я изтрих с ръкава на блузата си.

- Защо? Би трябвало да ме мразиш..хаха. - засмя се нервно.

- Не те мразя..

- Хах...имам въпрос за теб, Джимин. Защо?

- Кое...защо?

- Защо не ме мразиш, защо си тук, та виж какво ти причиних, виждам на какво приличам и ти също на какво си заприличал, не си спал.

- Единственото нещо, което искам да направя е ...да те прегърна..но нещо ме спира..

- Защо искаш?

- Още те обичам...но явно ти вече не ме..

- Може би...наистина е така. - подсмихна се.

- Оу...ясно..какъв глупак съм бил...и защо дойдох изобщо..нищожество. Ясно ми е какво искам да направя. Да се самоубия. - станах и с гняв си тръгнах. Запалих автомобила и се запътих към изоставеното училище.