Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#39

/Джънгкук/
Мина вече седмица, откакто Йонги беше в затвора за физически тормоз и палеж, откакто Джимин живееше вече при нас, откакто къщата беше потушена. Джимин, заключил се в стаята за гости от няколко дена, не беше излизал, нито ял, нито пил вода, не ни допускаше до себе си, нямаше смелост да погледне някой, да говори с някой, беше засрамен, плачеше и не беше спал. Постоянно с Ким минавахме покрай заключената врата, натъжавахме се все повече с всеки изминал ден, предлагахме му помощ, разговор, съвети, но той отказваше всяко едно предложение.

- Джимин..стига вече.. Моля те излез от там.. - от другата страна се чу само тихо хлипане, нищо повече. Допрях ухото си на вратата, за да чувам по- ясно какво прави вътре. Чух стъпки, които се усилваха. Отключи вратата и излезе. Сълзи се появиха по бузите ми, стичаха се и продължаваха все повече да се увеличават.

/Техюнг/
Виждайки вида на бедното момче се разплаках. Едвам продумах.

- К-какво се е случило с теб по дяволите....какво си си причинил..Джими...?- беше потресаващ. Очите му бяха подути и червени, тъмни кръгове са се образували под тях, ръцете му трепереха, косата му беше сплъстена и рошава, устните му бяха подпухнали и лилави, имаше синини по краката, кървави рани над и на коленете, изпъкнали кокалчета на ръцете, вените по врата му изпъкваха, дишаше тежко и беше целият блед. Прегърнах го силно, Кук ме последва.

-Ис...иск..ам..д-да..видя...к...ак..е..Йон..нги..- чувайки това потрепнах.

- В никакъв случай. Няма да ходиш да го посещаваш. Луд ли си?? Та виж какво ти причини. Кой знае как ще реагира, ако те види. Ами ако те нарани отново, ако ти посегне?? Какво щ--  - страдащото момче веднага ме прекъсна.

- Има полицаи, Те.

- Ами ако не са се съобразили с бързината му и рефлексите?? Ще те е ударил, докато те мигнат. Няма да стане. В никакъв случай, Джимин. Съжалявам.