Help me, Baby- Yaoi Vkook/Yoonmin

#33

/Йонги/

Върнах се в къщата отново, защото си забравих телефона. Видях как Джимин беше пъхнал ръката си под панталоните, а с другата държеше някаква снимка, която не виждах добре.

Аз: Джимин!!??

Джимин: Ахх..Йонги!? В-върнал си с-се..??

Аз: Забравих си телефона. До скоро.

Джимин: КУЧИ СИН!!!

Когато чух това полудях. Влязох и насочих пистолета, който беше в джоба ми срещу него.

Аз: Аз ли съм кучи син Парк Джимин? А!?

Джимин: К-какво п-правиш Йонги!!??

Аз: Не си пих хапчетата пет месеца насам, защото не спирах да мисля, че ако те оставя сам ти ще отидеш при Техюнг.

Джимин: К-какви хапчета!!????

Аз: Не ти казах, защото щеше да ме оставиш. Не ти казах какво по-точно работя, нали?

Джимин: Каза ми, че си а-агент.

Аз: Ами не точно..по-скоро наемен убиец.

Джимин: Какво!!!????

Аз: И аз не съм ти истинско гадже. Преди девет месеца получи амнезия не си ли спомняш? Катастрофа в автобуса. Вече всичко излезе наяве. Няма нужда да се преструвам!

Джимин: Н-н-но Йонги...

Аз: Измамих те в болницата, когато получи амнезия. Тогава Техюнг и Джънгкук не те познаваха и лесно след това ги убедих.

Джимин: Н-но защо тогава си хо направил!!??

Аз: Намджун ме нае. Той сега е мъртъв.

Джимин: Кой?

Аз: Джънгкук го уби.

Джимин: Т-това не м-може да се случва наистина!! Повече няма да пия по д-дяволите!!! Лъжеш ме!!

Аз: Не не те. Сега да те видим балеринке.