Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава трета

Гледната точка на Хари:
   Омразата и презрението, които изпитвам към себе си, не бяха достатъчни, за да ме откажат от този вреден навик, който рушеше връзката ми с жената, която обичах. Нямаше съмнение, че всичко това, в което се бях забъркал беше една огромна грешка, която нямаше как да поправя. Ситуацията беше твърде заплетена и имах усещането, че ще успея да я разплета само ако оставя две разбити сърца след себе си. Това на Шанел, което все някак си ще успея да преглътна и това на Денис, което ще ме съсипе. Мисълта, че ще я изгубя, не ми позволяваше да живея спокойно. Страхът, че тя може да разбере тайната ми във всеки един момент, ме побъркваше. Знаех, че на мъж, който се колебае между две жени, рано или късно му се налага да направи избор. Аз знаех коя бих избрал. Знаех коя ще избера и знаех, че ще го направя отново и отново, ако се налага само за да не я загубя. Не можех да я пусна. Не можех да й позволя да си отиде. Каквото и да ми коства, Денис ще остане с мен.
   Обожавах, когато момичето ми идваше да ме види във студиото. Прекарвах значително повече време, както с нея, така и с Ривър, ако я доведеше. Е, или поне, когато наистина отивах да работя. Винаги, когато лъжех и бях при Шанел, се оправдах с това, че ще съм изключително зает и няма да имам дори и пет минути, но наистина ми харесваше да усещам присъствието на Денис, докато се опитвам да запиша поредната песен, която беше за нея. Имах толкова много песни, които бяха готови, че едва успях да се вместя в бройката за новия албум, която Джеф ми беше дал. Обичах я толкова силно, че изневярата така и не намираше място в нито един ред, куплет или припев. Може би за това харесвах песните толкова много. Заблуждаваха ме, че всичко е наред, караха ме да се чувствам невинен, а това далеч не беше така. Как за по-малко от два месеца се превърнах в онова, което години наред твърдях, че не съм? Как се превърнах в един долен и безскрупулен женкар? Не знам дали това е най-точното определение, но определено съм нещо от този род.
   Голото момиче, което лежеше до мен, беше твърде заето да се занимава с телефона си, отколкото да се тревожи за мен и мислите, които ме бяха налегнали. Денис беше толкова нежна, толкова красива, мила и беше невероятна майка, която даваше всичко за дъщеря ни. Нямаше думи, с които бих могъл да я опиша. Знаех само, че бях готов да направя всичко за нея. Щях да дам животът си за нея, ако се наложи.

- Отново ли мислиш за нея? – Шанел най-сетне остави устройството настрана и насочи вниманието си към мен.
- Проблем ли е? – попитах я.
- Да, защото мислиш за нея, докато си с мен.
- Моля те, не я наричай „нея”. Денис е майка на детето ми, обичам я, а когато говориш така, звучи все едно тя е любовницата ми, а не ти.
- Добре, извинявай, че засегнах скъпоценната майка на Ривър. – завъртя очите си.
- Шанел, тя не е просто майка на Ривър, знаеш го. Още, когато започнахме да се срещаме, те предупредих, че това ще е само физическа връзка, защото Денис е единствената, която има място в сърцето ми.
- Знам. – въздъхна. – Може ли да приключим тази тема? – помоли ме с усмивка. Не разбирах как винаги беше толкова спокойна, когато говорим за другата страна на личния ми живот. Това беше едно от качествата, които ми харесваха в нея.
- Разбира се.