Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава десета

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Хари:
   Единственото чувство, което изпитвах към себе си, беше омраза. Не можех да повярвам на това, което се случваше. С всеки един изминал ден осъзнавам, че се превръщам в най-големия негодник, но снощи със сигурност прекрачих границата. Погледнах към близкото легло, където Шанел все още спеше, а аз мислено се проклинах, докато обличах дрехите си. За първи път, откакто двамата се запознахме и започнахме да водим връзка, бях останал при нея цяла нощ. Подавайки се на ласките й, напълно бях забравил за семейството си и в този момент, повече от всичко исках да мога да върна времето назад. Почувствах се ужасно след като отворих телефона си и видях последното съобщение, което бях изпратил на Денис и на което не бях получил отговор. Пишеше, че просто ще закъснея, а не че изобщо няма да се прибера. Познавах момичето си по-добре от всеки друг. Знаех, че най-вероятно ми е много ядосана и няма да иска да говори с мен, но трябва да се върна у дома и да опитам да поправя нещата.
   Измъкнах се тихо и незабелязано от апартамента на Шанел и се насочих към автомобила си. Мислите ми бяха при Денис. Не мога дори да предположа как се е почувствала, когато е осъзнала, че няма да се върна. Може би разочарована? Винаги ме е чакала, без значение колко е часа. Повтарях й много пъти, че не е нужно, но тя настояваше. След снощното ми изпълнение, нямах съмнение, че ще я намеря заспала, свита на дивана, облечена в някоя от моите тениски, за които твърди, че й напомнят за мен. Фактът, че е била сама цяла нощ, не ме оставяше намира. Ами, ако й се бе случило нещо? На нея или на Ривър? Ако са имали нужда от мен, а аз не съм бил там? Никога нямаше да си го простя.
   Сърцето ми се сломи още повече, когато прекрачих прага на дома ни. Погледът ми веднага попадна върху прекрасно подредената маса в трапезарията и на свещите, които бяха разположени наоколо. Затворих очите си, опитвайки се да се успокоя, но не се получи.

- Глупак! – юмрукът ми се стовари върху най-близката стена, а пулса и дишането ми се учестиха. Трябваше да се досетя. Рядко ме питаше кога точно ще се прибера. Правеше го само когато имаше планове.

   Захвърлих ключовете и телефонът си върху холната масичка и тръгнах към горния етаж. Не е за вярване какъв идиот мога да съм. Денис бе подготвила всичко това, за да останем сами, а аз най-нагло я разкарах, и то чрез съобщение. И за какво? Само за да отида и да чукам любовницата си. Не се учудих, когато влязох в стаята на дъщеря си и видях, че я няма. Сигурно беше при Теса и Ник. Това само потвърждаваше плановете, които Денис е направила за нас. Знаех, че я пренебрегвам. Не й обръщах внимание, а тя наистина се нуждаеше от това. Ако сутринта, след като се събудих до Шанел, се мразех, то сега направо се ненавиждам.
   Влязох в спалнята и веднага забелязах Денис, която се беше сгушила по средата на голямото легло и спеше. Елегантната червена рокля, с която е била облечена снощи, сега бе просто една купчина плат на пода. Внимателно се приближих към нея, за да не я събудя и се настаних на края на леглото. Малка усмивка се появи на лицето ми, но изчезна веднага, когато вниманието ми беше привлечено от изсъхналите сълзи, които са се стичали от очите й. Напоследък, единственото, което правех беше да я наранявам и да я карам да плаче, но знаех, че я обичам. Не можех да спра да я гледам. Изумяваше ме с красотата си. Никоя не може да се сравнява с нея. Дори и Шанел. Денис е толкова красива, че понякога се питам дали е истинска. Тя олицетворява всичко, което някога съм искал и всичко, за което съм мечтал. Погледът ми се разходи надолу по тялото й, което белите чаршафи очертаваха перфектно. Опитвах се да устоя на копнежа да я докосна. И въпреки това го направих. Ръката ми погали нежно бузата й, заличавайки следите от сълзи, а след това се спусна надолу по рамото й, премина през кръста й, но когато се спря на крака й, Денис внезапно отвори очите си и ме прониза с погледа, който ми показа, че този път наистина бях загазил. За част от секундата успя да избегне допира ми и веднага се изправи от леглото.