Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава двадесет и втора

Гледната точка на Денис:
   Аби се беше променила. Това беше очевидно. Отново беше момичето, което познавах. Момичето, което беше моята най-добра приятелка. Тази, която винаги ме подкрепя и признава вината си. Изненадах се от това, че се появи. Не го очаквах. Още по-малко пък извинението, което отправи. Всички грешим. Нормално е. Случилото се остана в миналото. Какъв бе смисълът да се сърдя или правя на обидена? Затова й простих. И ми се иска да не съжалявам за решението си. Виждах усилията, които полагаше, за да се сближим отново. Изминаха три дни, откакто дойде у дома и разказа историята си. Наистина съжалявах за това, което я беше сполетяло. Уволнили са я, защото се е влюбила в сина на режисьора. Това беше ужасно глупаво и несправедливо. Исках да й помогна, но не можех. Ако бях успешната актриса, в каквато бях на път да се превърна, определено щях да й помогна. Нямаше да се интересувам от споровете и кавгите ни. Щях да успея да й уредя някоя малка роля, с която можеше да пробие в бизнеса. За съжаление, нямам тази възможност. Но… поне мога да бъда приятелят, от който се нуждае в този тежък момент. Вчера излязохме заедно. И наистина си прекарахме много добре. Разговаряхме и си припомнихме забавни случки от изминалите години. Разбира се, тя се извини още няколко пъти, но аз я уверих, че вече няма нужда да се притеснява. Мисля, че успях да си върна стар приятел и това ме изпълваше с радост. Днес също й бях обещала да излезем. Имахме да наваксваме. Нямаше да се получи само с един път.
   Аби беше положителната част от ежедневието ми. Отрицателната се криеше в мислите ми за онова момиче. Шанел. Не можех да се отърся от мислите си за нея. Знам, че Хари ми беше обяснил всичко, но имах чувството, че и той, и Лиъм криеха нещо от мен. Бях попитала Лиъм дали я познава, но той не ми отговори. Как да тълкувам това? Може би преувеличавах. Не биваше да се тревожа толкова, но продължавах да си задавам въпроса: Има ли нещо, което не знам? Какво изпусках? Възможно ли бе да се заблуждавам?
   Имаше прекалено много въпроси, чиито отговори не знаех. Дали изобщо щях да ги науча? Реших, че няма смисъл да се тормозя с това. По-добре да се фокусирам върху предстоящото ми излизане с Аби. Щях да взема Ривър с мен, понеже Хари отново беше в студиото. Не знаех кога ще се прибере и не исках да рискувам. Приготвих детето и себе си, и излязохме от вкъщи. Срещата беше в близкото кафене. Не разбирах причината, но Хари се дразнеше от това, че с Аби отново бяхме близки. Опитвах се да го накарам да ми каже, но той отказваше. Предполагам, че миналото все още го държеше, макар че той нямаше преки дрязги с нея. Не виждах къде може да се крие проблемът.