Глава двадесет и трета

1.6K 129 24
                                    

Гледната точка на Хари:
   От снощи Денис е различна. Не беше на себе си. Не разбирах. Каква беше причината? Сърдита ли е, изморена ли е, разстроена ли е? Исках да ми сподели, за да помогна. Обичах я. Не исках да страда. Винаги, когато има проблем, идва при мен. Защо сега не пожела да го направи? Опитах да я убедя да ми разкаже. Какво я тормозеше? Защо не иска да ми се довери? Разбрах, че няма да има смисъл да я притискам. Надявах се, че на сутринта ще се чувства по-добре и ще иска да говори. За жалост, отново грешах. Какво се случваше с момичето ми? Започвах да си мисля, че се е разболяла. Не говореше, не ядеше, единственото, което правеше беше да се грижи за дъщеря ни. Още по-странно беше държанието, което проявяваше спрямо мен. Беше студено. Не ме допускаше до себе си. Не можех да я докосна. А, ако го направех, се отдръпваше от мен. Никога не се е държала по този начин. Отбягваше целувките ми, допира ми, всичко. Сякаш бях непознат. Болеше ме от това. Може би не го осъзнаваше, но ме нараняваше.
   През съзнанието ми прелитаха хиляди мисли. Опитвах се да си дам обяснение, но не се получаваше. Исках да разбера, ако съм сгрешил, но не се сещах за нищо. Ако съм я обидил или нещо подобно, наистина… нямам спомен. Разбира се, веднага помислих и за това, че може би знаеше всичко. Може би знаеше истината, че Шанел ми е любовница. Но… как е възможно да е разбрала? Не, Хари, успокой се. Денис не знае нищо. Иначе нямаше да е толкова спокойна. Нали? Не знае, защото няма откъде да разбере. Лиъм ми обеща, че няма да ме издаде, а на онази змия Аби й плащам, за да мълчи. Естествено, намирах подмененото й приятелство за фалшиво, но бях безсилен. Не мога да отида при Денис и да й кажа да спре да се среща с нея. Ще стана твърде подозрителен. Не бива да се издавам, при положение, че всичко в момента виси на косъм. Шанел се появи на рождения ден, всички я видяха, индиректно се заяде с Денис… усещах, че нещата не вървят в правилната посока. Трябваше да съм още по-внимателен. Не исках семейството ми да се разпадне, заради моята глупост и безочливост. Исках всичко това да свърши. Исках да се освободя от товара и да бъда щастлив, но не можех. Шанел се беше превърнала в твърде значима част от живота ми, за да се отърва от нея. Знам, че не се влюбвах в нея. Нямах такива притеснения, защото сърцето ми принадлежи на Денис. Никой не е в състояние да промени това. А, и аз не бих го позволил.
   По време на закуска, Денис не проговори. Реших, че трябва да бъда настоятелен, затова я последвах в кухнята, докато отсервираше. Исках да говорим. И този път, нямаше да ми избяга. Не биваше да подхождам грубо, защото щяхме да се скараме. Виждах, че не беше добре и затова трябваше да внимавам с думите си. В противен случай, щеше да стане лошо. А, това е последното нещо, което искам.

Never Let You Go(BG Fanfiction)حيث تعيش القصص. اكتشف الآن