Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава двадесет и четвърта

Гледната точка на Денис:
   Не можех да преглътна лъжата. Не можех да я забравя. Измъчвах се. Усещах, че всичко се разпадаше. Знаех, че Хари забелязваше разликата в поведението ми, но не можех да се преструвам, че всичко е наред. Ситуацията изобщо не беше наред. Защо трябваше да ме лъже? Не можеше ли да ми каже истината? Щях да понеса всичко, но не съм сигурна, че щях да намеря силите да му простя. Единственият въпрос, който си задавах беше: Изневерява ли ми с нея? Звучеше налудничаво, знам. Сигурно отново избързвам с изводите, но всяка на мое място щеше да си помисли това. Хари никога не би ми го причинил. Познавам го. Убедена съм, че не би погледнал друга. Доказвал ми го е толкова много пъти, но не мога да спра съмненията си. Имам нужда да поговоря с някого, но с кого? Теса и Ник са на почивка заедно. Не искам да съсипвам ваканцията им с моите проблеми. Аби беше преживяла достатъчно любовна драма, за да се занимава и с моята, а родителите ми… е, отново ще започнат с това, че преувеличавам и не бива да разрушавам семейството си.
   Не исках Хари да ме докосва. Изобщо не исках да е близо до мен. Мразех, когато ме лъжат. Това беше най-голямото предателство. Заличих ужасно много хора от живота си, именно заради това. И все пак… не можех да унищожа връзката си. Той беше бащата на Ривър. Трябва да има логично обяснение, но какво да направя, за да стигна до него? Осъзнавам, че сутринта буквално изгоних Хари от вкъщи. Исках да остана сама, за да помисля. А, когато той беше тук… ме разсейваше. Знаех, че ще му простя, ако непрекъснато се навърташе около мен. Винаги го правеше. Знаеше какво да каже и да направи, за да ме спечели отново. Щях да говоря с него, но все още не бях готова, защото нямам представа какво ще чуя. Истината можеше да е всякаква и не мисля, че щях да успея да я понеса.
   Правех всичко по силите си, за да се разсея от мислите, които ме преследваха, но не се получаваше. Ривър беше пред очите ми и за осем месечно бебе успяваше да се забавлява сама. Телевизорът беше включен, но новините не ме интересуваха в момента. В следващия момент, телефонът ми звънна. Изненадах се, защото все още беше сутринта. Може би Хари беше забравил нещо, или Джема се обаждаше, за да ми каже, че има приятелка, която се казва Шанел. За моя изненада, беше непознат номер. Много странно. Реших да вдигна, защото можеше и да е нещо важно. Всичко се случва.

- Ало? – допрях устройството до ухото си.
- Денис? – дочух познат глас.
- Теодор? Откъде имаш телефонният ми номер? И защо ми се обаждаш? – изправих се от мястото си и се отдалечих.
- Не забравяй, че съм журналист. – напомни ми. – И трябва да ти кажа нещо.
- Слушам те.
- Виж, важно е, и трябва да дойдеш до редакцията, за да ти покажа.
- Какво? Това е невъзможно. Няма да дойда. – отказах.
- Денис, знам, че съм ти бивш, но искам да ти помогна, искам да ти отворя очите. Искам да спрат да те правят на глупачка, защото знам, че не си такава.
- За какво говориш, по дяволите? – попитах, надявайки се, че ще получа обяснение.
- Ще ти изпратя адреса. Моля те, ела. Това, което ще разбереш няма да ти хареса, но е крайно време някой да ти каже, за да спреш да живееш в лъжа.
- Добре. – съгласих се. – Ще дойда. Прати ми адреса.
- Веднага. – каза и затвори телефона.