Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава тридесет и четвърта

Гледната точка на Денис:
/Един месец по-късно, 11 май 2019г./
   За тези тридесет и два дни много неща се промениха. Теодор отново направи опит да ме целуне, а аз отвърнах като се изнесох в собствено жилище. Беше просторно, в хубав район, а наемът – приемлив. Бях бременна в третия месец. Вече започваше да ми личи. Все още не знаех пола на детето. Ако трябва да съм честна, исках да е момче. Вече имах една дъщеря,но… нямаше значение. Важното бе да е здраво. Родителите ми се радваха за второто бебе, но все още ме упрекваха за възможността, която дадох на Хари. Той, от друга страна, отново се превръщаше в част от живота ми. Идваше в апартамента ми всяка събота, за да види Ривър, а това налагаше и нашата комуникация. Все още не му бях простила, но мисля, че бях на път да го направя. Беше променен. Отдаваше вниманието си на мен и на дъщеря ни, макар че не живеехме заедно. Радвах се за него и успехът му. Албумът беше завършен, което означава, че не посещава Шанел. Имах честта да го изслушам първа. Всяка една песен беше изпълнена с емоции. Усещах любовта и разпознавах ситуации, в които сме били из между редовете. Разумът бавно започваше да се съгласява със сърцето ми, давайки на Хари втори шанс.
   Днес беше събота. Отново го очаквах. Обикновено идваше сутринта и прекарвахме деня заедно, занимавайки се с дъщеря ни. Понякога оставахме тук, а понякога излизахме. Медиите ни следяха непрекъснато. Вече се спекулираше, че сме се събрали отново. Бременността и отношенията ми с Хари бяха най-обсъжданите теми. Стараех се да не обръщам внимание на клюките, а да се фокусирам върху децата си и укрепването на разбитата си връзка. Това бяха най-важните неща за мен. Всичко останало оставаше на заден план.
   Към десет, на вратата се позвъни, а аз отидох да отворя. Ривър беше будна и вече очакваше баща си с нетърпение.

- Здравей. – Хари ме поздрави и ме целуна по бузата.
- Влизай. Малката, е във всекидневната. – той кимна и отиде да види дъщеря си, а аз затворих вратата.
- Съкровище, слушаш мама, нали? – взе я в ръцете си, а тя се усмихна. Не можех да възприема това, че порастваше. Сякаш се беше родила вчера. Вече се усмихваше, говореше неща, които никой не беше способен да разбере и повече от всичко мразеше, когато взема любимата й играчка. Ставаше раздразнителна и пищеше по неописуем начин. Рожденият й ден наближаваше. Беше на четиринадесети юли. Определено бе странно това и двете да сме една и съща зодия. На Хари винаги му е трудно.
- Слуша, да. – засмях се и се настаних на дивана до него. – Как си?
- Добре съм. – отговори. – Подготвям всичко по албума. Все пак след три дни ще пусна първата песен.
- Три дни? – кимна положително. – Тогава Ривър става на десет месеца.
- Мислиш ли, че датата е избрана случайно?
- И за какво се пее в песента? – позволих си да полюбопитствам.
- Ако искаш, ще ти разкрия няколко реда? – предложи, а аз кимнах в знак на съгласие. – Beautiful, beautiful, beautiful, beautiful angel… Love your imperfections, every angle… Tomorrow comes and goes before you know… So I just had to let you know. – отдавна не го бях чувала да пее, но това определено ме накара да се усмихна. Мисълта, че песента беше за мен, а не за Шанел, ме изпълваше с онова чувство, което се опитвах да изтръгна от сърцето си.
- Какво трябва да знам? – попитах, а той се засмя.
- Не би искала да знаеш. Повярвай ми.
- Напротив. Хайде. – подканих го, а той се примири.
- The way that Gucci look on you, amazing… But nothing can compare to when you're naked. – очите ми се разшириха при чутото. Спомените все още бяха запечатани в съзнанието ми и веднага осъзнах това, за което пееше. Онзи ден… преди срещата с родителите ми и модното ревю. Чудех се дали снимките все още бяха в телефона му?
- Невероятен подарък за Ривър. Наистина. – отвърнах със сарказъм.
- Почакай да дойде юли. Ето това ще е подарък. – засмях се, а Ривър започна да мрънка. Отново нещо не беше наред. – Какво има? – попита я, а тя посочи към плюшената играчка, която беше изтървала. – Това ли искаш? – подаде й я, а тя си я гушна.
- Не може без нея. – обясних.
- Нормално е. Подарих й я, когато се роди.
- Да, така е. Много е привързана към това мече. Не отива никъде без него. Вчера тръгнахме до магазина, но се наложи да се върна, за да я взема. Става нетърпима без нея.
- Все пак е моя дъщеря. Държи на своето.
- Миличка, доволна ли си сега? – попитах я.
- Определено е. – Хари отговори след като видя ухилената физиономия на Ривър.

   Хари прекара с дъщеря си няколко часа. Двамата намериха какво да правят, докато аз се занимавах с грижите за апартамента. Когато се върнах във всекидневната, Ривър беше заспала. Занесох я в спалнята, където я поставих в креватчето, а след това реших да изпратя Хари. Обикновено не си тръгваше, но Джеф му се обади. Предполагам, че когато са толкова близо до пускането на новата песен и албумът, работата ставаше още повече.

- Съжалявам, че не можах да остана. – извини се.
- Няма проблем. Можеш да дойдеш утре, ако пожелаеш. – поканих го, а той се усмихна.
- Денис, наистина съм ти благодарен за това, че ми позволи да бъда до теб. И до дъщеря си. – каза, а аз го погледнах в очите.
- Не е нужно да ми благодариш. Ти си неин баща. – изтъкнах очевидното.
- Знам, но… нараних те. Безумно много. И ще съжалявам за това до края на живота си.
- Всичко е наред. – опитах се да го успокоя.
- Не е. Искам отново да бъдем заедно, но започвам да си мисля, че това никога няма да се случи.
- Хари, знаеш, че имам нужда от време. Не ме притискай. – помолих го.
- Разбирам те. – кимна положително. – Ще чакам, колкото е нужно, но се измъчвам, когато те гледам. Всеки един поглед ме убива. Виждам те всеки уикенд, толкова близо, но и същевременно ужасно далеч от мен. Липсваш ми, Денис. Искаше ми се да можех поне да те целуна. – прошепна и челото му опря в моето, карайки ме да затворя очите си. – Може ли?
- Не е правилно. Ние… - започнах, но той ме спря преди да довърша.
-  Денис… – промърмори и докосна устните ми. Замлъкнах, а очите ми се забиха в неговите.

   Устните му се докоснаха невинно до моите. Докосваше ме леко, без да бърза. Сигурно се притесняваше, че няма да му отвърна, но го направих. Хари се усмихна в целувката и продължи. Постави ръцете си на кръста ми, придърпвайки ме към себе си. Тялото ми се удари в неговото, а той ме притисна още по-близо. Целувката ни беше дълга. И двамата се нуждаехме от нея. Бях забравила усещането. Знам, че отношенията ни сега бяха прекалено сложни, но не можех да направя нищо. И все пак не исках да прекалявам. Отдръпнах се леко от него и възобнових дистанцията помежду ни.

- Хайде, върви. Не искам да закъснееш. – той кимна положително.
- Обичам те. – каза, както обикновено, когато си тръгваше, а аз кимнах. Затворих вратата след него и се облегнах на нея. Може би щях да му простя.