Just A Bet/Просто облог

Chapter 1

/От името на Джънгкук/

Днес е първия учебен ден.
Ето, че доживях и деня, в който ще съм в 11 клас. Само още две години и завършвам.
Станах и се оправих...след половин час излязох от нас и заключих.
Пред нас паркира една скъпа червена кола.
В нея беше най-добрата ми приятелка Айрин и най-добрия ми приятел Джимин.

- Качвай се Кукстър! - викна Джимин от задната седалка.
Аз скочих в колата, буквално, тъй като нямаше покрив.

- Вълнувате ли се? - попита Джимин

- За училище ли? Не особено.

- Че защо да съм развълнувана? По скоро отекчена....- каза Айрин като продължи да кара.

/Гледна точка на Миа/
Станах и се оправих.
Облякох си униформата и си сложих шал.
Измих се и слязох да закуся.

- Здрасти Миа! - поздрави ме мама.

- Здравей тате - игнорирах мама и след като ми чу гласа тате си остави вестника на масата, стана от дивана и ме огледа.

- Толкова си пораснала...още 2 години и заминаваш...как ще се справя без теб.

- Имаш си Рена.

- Никой не може да те замени, Миа.
Надявам се и тази година да поддържаш добър успех. Всички разчитаме да си най-умната в класа, не ни посрамвай,тоест не посрамвай мен. - каза и погледна мама и тя си махна кухненските ръкавици и каза:

- Отивам да събудя Рена.

- Знам, че не можеш да живееш под един покрив с нея, но се опитай

- Татко, тя ни изостави когато бях на 5, след три години се връща с бебе на ръце, твърдейки, че е моя сестра и твоя дъщеря,няма да я приема. Бях на 10, но още помня.
Рена беше на 7 когато дойде, и въпреки всичко я приех в къщата, но тази жена...тя не ми е майка.

- Нямах избор...не можех да я оставя на улицата с дете.

- Прав си, но до края на живота си не бих и простила, татко! - излязох от нас и се качих на колелото.
След 10 минути вече бях в двора на училището.

/Джънгкук/

Стигнахме в училището и видяхме една зубърка да паркира колелото си.

- Я виж ти - засмя се Айрин - Тази още ли няма шофьорска книжка? Зубрачка - намръщи се, но после пак се усмихна - Хайде да влизаме. - хвана ни под ръка.

Влязохме вътре в класната стая и всеки седна на чина си. (Да знаете, че чиновете за единични).

/Миа/
Влязох в стаята и седнах най-отпред. Така слушах по-добре учителя, който говори, но и не беше много добра идея, защото някои от класа обичат да целят хората отпред с дъвки и подобни гнусни неща.
Извадих си математиката и започнах да си преговарям.

/Джънгкук/
- Погледнете я, няма социален живот и се е отдала на ученето. Това момиче знае ли да се забявлява? - каза Айрин.

- Не се ядосвай момиче, не всички са еднакви...- каза Джимин.

- Ти какво защитаваш ли я? - попита тя

- Не...глупости...на твоя страна съм..- каза и я прегърна, но тя се отдръпна.

- Джимин...за 12 години не разбра, че трябва да уважаваш Айрин...заедно сме от детската и тя винаги е права, ясно! - казах и го ударих съвсем леко по главата.

- Ясно! -каза той и се извини на Айрин.

Часовете минаха скучно...
И след 7 дълги часа най-накрая свършихме...