Just A Bet/Просто облог

Chapter 23

Част от мен се чувстваше добре.
Знаех, че не е правилно да се крещи на по-възрастните, но този човек ме отвръщаваше. Не можеше да ми е баща. Аз имам само един, и мисля че сега разбрах защо нашите са го скрили от мен.

- Мамо, тате! Съжалявам. Държах се глупаво.

- Не - каза мама - Твоята реакция бе съвсем нормална

- Все пак трябваше да ви изслушам.

- Трябваше. Но сега вече осъзна, че само аз съм ти баща и никой друг.

- Да! - усмихнах се.

23:20

Въртях се в леглото си и се пробвах да заспя, но постоянно се въртях и нещо ми пречеше.

Бях по пижама и се качих отгоре на покрива.
Там като малка се криех и гледах града от високо.
Качих се и видях някой, който не бях очаквала.

- Джънгкук! - той се беше седнал и наблюдаваше красивата гледка, но защо беше на моя покрив?

- Миа...ако си мислиш, че се промъквам всеки ден тук, не е вярно. Днес мислех да вляза в стаята ти, но знаех, че ще се ядосах и просто дойдох тук, защото ми липсваш и така ще съм близо до теб

- Защо го правиш? Какво намираш в мен?

- Какво ли не! След като вече те опознах не разбирам какво хората не намират в теб.
А ти защо си тук?

- Не ме разпитвай. Не забравяй, че ти си на моя покрив.

- Тоест на баща ти.

- Но той е мой ба-тук спрях и си спомних, че не ми е биологичен баща и се натъжих - Както и да е, по-добре си върви. Не искам проблеми.

- Какво има? Защо спря? Какво искаше да кажеш?

- Няма значение

- Държиш се странно. Онзи път спомена, че Айрин ти е сестра, а сега...да не би....

- Шт...млъкни

- Наистина ли Айрин ти е сестра? - аз кимнах - Но...как?

- Нейният баща е и мой. Разбрах тази година и бях ядосана, че са скрили

- Не са искали да ти провалят детството.

- Ти пък си голям експерт.

- Разбирам от някои неща.

- А сега стана време да си ходиш на твоя покрив, защото не си Дядо Коледа и тате, ако те види ще те набие с мотиката.