Chapter 24

1.5K 117 23
                                    

- Джънгкук е мъртъв! - тези думи ми се повтаряха в главата.

- Не е смешно. Наистина искам да говоря с него!

- Ти неразбираш ли? Казах ти вече, че го няма. СИНЪТ МИ ГО НЯМА ЗАВИНАГИ - започна да плаче тя.

Падна на земята и продължаваше да плаче. Тогава отвътре дойде Айрин и й помогна да стане.

- Миа! - каза тя, щом ме видя.

- Айрин, какво става тук?

- Изчакай ме отпред, сега ще дойда и ще ти разкажа всичко!

/След 5 минути/
- Преди 2 дни Джънгкук бил изчезнал. Родителите му казват, че са го видяли вечерта преди 2 дни. Бил излязал, защото бил ядосан за нещо.
На следващия ден не се прибрал и те чакали до вечерта и накрая се обадили в полицията. Още не се знае къде е Джънгкук. Майка му си мисли , че е мъртъв, но аз се надявам, че е още жив и скоро ще се върне.

- Аз съм виновна - разплаках се - Трябваше да му простя, онази нощт когато беше на покрива ни. Държах се грубо с него. Той избяга заради мен.

- По-добре си върви. Тук е пълно с хора и, ако някой те види ще те разпитва каква си му.

Прибрах се вкъщи и неспирах да звъня на Джънгкук, като се надявах да вдигне или поне да ми види съобщенията. Накрая заспах на дивана с телефона в ръка.

3 години по-късно

- Мамо, не се тревожи. Преди малко закусих, сега отивам на работа в болницата.......Не се тревожи, успявам да се наспивам, защото съм от 9:00 до 17:00. Хайде затварям ти, че ще закъснея - говорех по телефона с мама, докато карах колата си на път към болницата.
Да си медицинска сестра беше доста изтощително, но и забавно. Запознавах се с нови хора, помагах им.

Стигнах до болницата и влязох.

- Миа - каза Лили - Имаш пациент от 8:30. Чака пред кабинета ти.

- Защо идват толкова рано? - казах и се запътих към лекарския ми кабинет.

Стигнах там и видях един мъж да седи на футьойла пред кабинета ми и да чете вестник.

- Дано не сте ме чакали дълго! - казах и отидох да отключа кабинета. Щом се обърнах към пациента, усмивката ми замръзна. Това не беше кой да е,ами Джънгкук. Този, който преди три години изчезна безследно и всички го мислеха за мъртъв, както и аз.

Just A Bet/Просто облогWhere stories live. Discover now