Just A Bet/Просто облог

Chapter 9

/Миа/
След часовете с Джънгкук останахме сами в стаята и взехме парцал и кофа, както и метла.

Върнахме се в стаята

- Ти изтрии дъската, аз ще помета - казах му аз

- Слушам и изпълнявам - каза Джънгкук - Съжалявам, че заради мен те наказаха.

- Няма значение, и какво толкова пишеше на този лист. Защо ми го подхвърли? - попитах

- Нищо важно...

- Значи в момента съм наказана без причина. Заради теб вместо да съм у нас при сестра си, трябва да чистя.

- Я...аз откъде да знам, че ще стане така?

- Отскоро се държиш странно. Защо ходиш само по мен. Защо си губиш времето с мен? Ако мислиш, че би ме омаял някак си, просто се откажи, аз не се влюбвам лесно.

- Личи си.

- Моля?!

- Нищо...аз съм готов.

- Добре, аз имам още чинове да трия, ти изтрии пода.

- Добре...Искаш ли утре да почетем в библиотеката заедно?

- Моля?? Ти и библиотека? Нещо става тук.

- Не Миа, сериозен съм. И аз обичам да чета.

- Така ли? Коя ти е любимата книга?

- Ех Миа, това е сякаш да те питат кой от двата си крака би избрала да спасиш...нямам любима книга.

- Не знаех, че си способен да разсъждаваш по този начин.

- Защото не ме познаваш.

- Или е така, или ме лъжеш.

- Какво ще спечеля, ако те излъжа.

- Незнам, ти знаеш.

- Не, за какво ми е да..- в същия момент тръгнах напред да взема кофата, но се подхлъзнах и Джънгкук ме хвана за кръста и ме дръпна, за да не падна.
Стояхме така 2 минути.

- Трябваше да те предопредя да внимаваш.

- Все тая - избутах го, но тогава чухме как вратата се затваря и се заключв.
С Джънгкук се опитахме да я отворим, но не можехме.

/Джънгкук/
Някой ни беше заключил, или от вятъра вратата се е затворила и заключила.
Докато се мъчихме да отворим получих съобщение на телефона.

@IreneHyun: Куки...как се чувстваш? Надявам се да си добре, защото цяла нощт ще останете с Миа сами в класната стая. Не прецаквай нещата....

- Джънгкук, телефона ми няма батерия, ще звъннеш ли на някой от твоя телефон за помощ?

- Съжалявам Миа, но нямам обхват - изключих си телефона и го прибрах в дънките си.

- И какво сега? Ще останем сами цяла нощт? О не...какво ще кажа на татко...- в този момемт Миа залитна и щеше да падне.

- Добре ли си? - попитах

- Да, просто малко ми е лошо, но съм добре.

- Изглеждаш ужасно, какво ти е Миа? - питах я, но тя не ме поглеждаше и накрая припадна.
Доближих се до нея и се опитах да я свестя.
Включих си телефона и тъкмо набрах номера на Айрин да отвори вратата и теледона ми угасна за батерия.

Опитах се да я свестя и накрая я намокрих с вода и тя отвори очи.

- Миа...- успокоих се, че е жива - Какво ти стана изведнъж?

- Нищо - каза тя и стана и започна да гледа през прозореца.

- Миа...ти изобщо храниш ли се? - попитах я след като и огледах много слабото тяло.

- Да - каза тя

-Не ме лъжи. Личи си. С всеки ден ставаш все по-слаба, да не говорим за лицето ти колко е пребледняло...от колко дни не си се хранила?

- Това не те...- обърна се срещу мен, но после падна и аз я хванах. За миг затвори очи, но след като и викнах името тя ги отвори.

- Миа, какво забога правиш? Не знаеш как да се грижиш за себе си. - тя просто ме гледаше - Осъзнаваш ли, че се съсипваш. Това не е правилно, ти си все още млада и хубава. - стояхме и се гледахме. В следващия миг токът спря. Знаех, че е дело на Айрин. Прави всичко това, за да се сближим с Миа, но сега вече прекали.
Беше тъмно в цялата стая.

- Сега и токът ли спря..- каза Миа

- Сигурно е гръмнал някой бушон, а и то се е видяло, че няма да можем да се измъкнем.
Хайде да лягаме.

- Да лягаме? Къде? - засмя се леко тя

- Как къде? Нали изтрих пода, вече е чист, а и спокойно...няма да лягам до теб.

Легнахме отзад зад чиновете, но в различни посоки.

- Джънгкук...- каза Миа

- Да

- Кажи ми честно защо си толкова мил с мен?

- Защото съм кретен.

- Моля?!

- Нищо, заспивай!