Сърцето ми щеше да се пръсне. Най-готиното момче в училище и зубрачката на класа да влизат заедно в къщата му. Не искам да сме дори приятели с него. На партито, видях Айрин. Винаги съм усещала омразата й, но не знам защо ме мрази толкова.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не сме били приятелки никога, но бяхме заедно и в началното училище,не се държеше толкова грубо с мен както сега.
- Су Инг! - каза Джънгкук и взе малката си сестра от дивана, която си играеше с играчките до сега.
- Здравей Миа! - поздрави ме Айрин, което ме накара да се замисля, дали не крои нещо, тя никога не е била толкова мила с мен.
- Ъм...на мен ли говориш? - попитах стреснато.
- Ами на кой друг! - засмя се и започна да си играе в кичур от косата ми. - Не се притеснавай, аз не хапя! - усмихна се широко.
- Да, знам. Аз дойдох, защото Джънгкук настоя.
- Разбира се, добре си направила. Сигурно ти е писнало да седиш по цели дни затворена и да четеш...аз бих откачила - каза тя, сякаш целеше да ме ядоса. - Но разбира се, ти нямаш приятели, какво говоря, нормално за теб да си седиш постоянно вкъщи, но не го разбирай погрешно, не целя да те разстроя, нали! Хайде забавлявай се,аз имам малко работа. - хвана ме за рамото и си замина, не от къщата,а в друга стая.
След минута се появи Джънгкук.
- Защо седиш права? Отиди седни някъде. - каза Джънгкук.
- Няма нужда, мисля да си ходя.- казах аз
- Не...ти сега дойде. Поне още десет минути.
- Добре!
- Ела в хола, там сме се събрали всички.
Отидохме в хола и седнах на дивана. Всички се бяха насъбрали около сестрата на Джънгкук и й се радваха, а тя се мъчеше да каже нещо.
*След един час* Всички гости вече си тръгнаха и остана само класа ми.
- Е деца, на Су Инг и се спи,аз ще я преспя, но вие продължите да се забавлявате, ако искате.
