Just A Bet/Просто облог

Chapter 21

- Мисля, че стана време да си тръгвам - казах аз, опитвайки се да се измъкна възможно най-бързо от нея.

- Какво Миа? Не можеш да понесеш, че сме сестри?
И аз не мога! - викаше ми тя

- Ти си луда! За какво говориш? С теб не сме сестри - опитах се да си тръгна, но тя ме хвана за ръката

- Къде така? Не се ли питаш защо вашите не са ти казали за това?

- Какво искаш от мен? Няма как да е вярно, защото - за момент се замислих и нямаше причина да не е вярно

- Какво има? Защо замлъкна?

- Ти откъде знаеш?

- Знам от много отдавна! Когато бях малка баща ми постоянно звънеше на майка ти с надеждата да говори "с малката му дъщеря", а знаеш ли кое е най-гадното? Че дори не опитваше да се скрие! Говореше открито. Късах се отвътре, че постоянно седеше на телефона и чакаше да говори с теб. Разбрах, че става въпрос за теб когато ти споменаваше името по телефона, докато говореше с майка ти. Освен това докато бях малка ми е говорил за теб. Мама знаеше, че той има дъщеря и също като мен не и харесваше, че той говори постоянно с бившата си.
Правеше я да плаче и на мен това не ми харесваше, но на него не му пукаше. Знаеш ли какво искаше? Искаше да те вземе и да заживееш с нас. Добре че майка ти не те даваше. Винаги съм те мразила, защото си ми сестра и татко те обичаше повече и от мен, а ти дори не го познаваше.

- Аз...незнам какво да кажа.
Но вината не е моя, аз също наскоро разбрах

- ВИНАТА Е ТВОЯ. Заради теб бях пренебрегвана от баща ми цял живот.

- Незнаех, от къде можех да знам.

- Ти си причината! Мразя те! Ще стоиш далеч от Джънгкук. Ти съсипваш всичко. Съсипа ми и приятелството с него. Сега той ме мрази заради теб. Ще стоиш далеч от него, ясно! - вече се бях разплакала. - ЯСНО! - аз кимнах и излязох разплакана.

Тръгнах към вкъщи и щом стигнах бях гневна на така наречените "мои родители".

- Миа, къде беше? Знаеш ли колко е часът? - попита ме мама

- Къде бях ли? Срещнах се със сестра си, Айрин! - нашите ме погледнаха объркано - Разбрах кой е биологичния ми баща. Оказа се, че той вече си има семейство и дъщеря му ме мрази с цялото си сърце.

- Търсила си истинския си баща? - попита татко

- Не! Изобщо не ме интересуваше кой е той. Случайно разбрах, че Айрин ми е сестра, а вие сте крили и това от мен.

- Знаех, че има дъщеря, но не знаех, че е твоя съученичка и че е на твоите години. - обади се мама

- Хубаво! Има ли още нещо, което не знам! - попитах, а те мълчаха! Качих се в стаята си и се оправих за лягане.

/След 6 месеца/ 20 Април
Избягвах Джънгкук упорито и разбрах, че Кристъл се е преместила да учи другаде и ми стана подозрително, защото тя харесваше да учи в това училище.
Освен това Джънгкук не се отказваше от мен и постоянно настояваше да му дам втори шанс. Ако не бяха думите на Айрин, може би сега щяхме да сме само приятели, но не искам да провалям отношенията между тях, а и от друга страна още помня какво ми причини той.
Беше събота и аз получих съобщение на телефона си.
Пишеше че съм поканена на парти в къщата на Джаксън и той настоява да отида.

- Ще дойдеш нали? - писа ми той

- Имам да уча, няма да мога

- О, хайде...поне за малко...ще ме направиш много щастлив.

- Кога ще е

- Утре в неделя от 18:00. Можех да стоиш до колко си поискаш.

- Ще си помисля.