Just A Bet/Просто облог

Special Chapter

*Миа*

Събудих се в апартамента ми, защото телефона ми звънна.

- Какво? - попитах

- Хайде, ставай Миа! Съвсем забрави, че трябваше да ходим на пазар за рождения ти ден след три дни.

- Ох боже, вярно! - казах и станах.

Оправих се и излязох от нас. По пътя едно малко момченце се блъсна в мен.

- Упс...внимавай - казах

- Мама..- каза той. Личеше си, че нямаше повече от 1 годинка, защото не говореше добре.

- Къде е майка ти?

- Там - каза момчето и посочи зад гърба си една жена с черна рокля, която седеше с гръб към нас и говореше по телефона.

- Тогава отиди при нея - погалих го по косата и щях да тръгвам, но жената се обърна.

- Сам...- каза тя, а гласа и ми се стори познат. Щом я погледнах разбрах, че това беше Кристъл.

- Защо отиде да притесняваш непознатите! - каза тя, а щом ме погледна в очите се стресна.

- Кристъл...- казах

- Хайде Сам, качвай се в колата

- Кристъл, почакай - хванах я за ръката. - Забога къде беше толкова време? Защо излъга за аборта?

- Извинявайте, вие коя бяхте?

- Знам, че ме помниш, просто ми кажи, ние бяхме приятелки.

- Госпожо, имам работа, не съм свободна.

- Това ли заслужих? Толкова много съм ти помагала, а ти сега не искаш да разговаряш с мен. Не мога да повярвам колко много си се променила. Когато брат ти те тормозеше, аз бях до теб и винаги бях готова да ти помогна, а ти ме излъга. Защо го направи? Отговориш ли ми, ще те оставя намира.

- Добре, Миа. Ще ти отговоря, но не сега. Довечера в осем, ще те чакам в парка.

Чаках деня да мине, за да срещна с Кристъл, но сякаш часът беше замръзнал и скоро нямаше да стане осем.

Все пак прекарах деня с Джънгкук и щом стана осем отидох в парка.
Кристъл седеше на пейката сама и ме чакаше.

- Нали не съм закъсняла? - попитах и седнах до нея.

- Какво искаш да знаеш? Питай по-бързо, защото трябва да си ходя, Самуил е сам.

- Хубаво име, но защо излъга за аборта.

- Не исках, но Сехун каза, че ако искам това бебе, не трябва никой да знае, че съм бременна и ако кажа на теб че съм направила аборт, той щеше да остане с мен и синът ни и да бъдем семейство.

- И сега радваш ли се, че стана така?

- Той си намери много добра работа и сме богати сега, тъй че...радвам се, че стана така.

- Има нещо...защо лъжеш?

- Това е нелепо. Да не четеш мисли? Тръгвам си.

- Не, чакай. Искам да ти помогна, искам да сме отново приятелки, дай ми шанс. Искам да знам какво става с теб. Досега нито веднъж не съм се държала с теб зле. Това не е ли причина, за да ми имаш доверие? - попитах

- Добре. Задържах бебето и всичко ни е наред, но Сехун се държи ужасно с нас. Имаме пари, коли и скъпи неща, но съм нещастна. Винаги е бил такъв, но още вярвам, че може да се промени, поне заради сина си. Освен това вечер рядко е вкъщи и съм сигурна, че ходи по барове и е с други момичета.
Не знам дали го обичам, но искам щастливо семейстов. Искам да дам на Самуел живота, от който бях лишена. Искам да има родители. - тя заплака, а аз я прегърнах.

- Знаеш ли какво? Сам е късметлия, че има майка като теб.

- Не, аз съм ужасна.

- Не, не си. Знаеш ли какво? След три дни имам рожден ден, доведи Сам със себе си и ще се забавляваме.

- Мерси за поканата. Ще дойдем.

- Надявам се, ще е забавно.

*РД*

Бяхме в ресторанта и си прекарвахме добре. Кристъл беше там, Джънгкук, родители те, приятелите ми...
Смяхме се и запечатвахме моментите.
Всичко вървеше нормално, когато Джънгкук не помоли всички за тишина.

- Тишина моля....искам да отправя едно предложение към Миа.

- Стига шеги, сигурно ще иска да заминем на почивка

- Миа, омъжи се за мен. - каза и извади един пръстен от джоба си. - аз щях да се разплача

- Не...- казах и всички ме погледнаха изплашено - Не....съм имала по-добър рожден ден. Ще се омъжа за теб Куки - целунах го и всички ни ръкопляскаха.

Докато един ден не се разведохме, защото не можахме да се понасяме...

ШЕГУВАМ СЕ...

Заживяхме щастливо заедно.