Just A Bet/Просто облог

Chapter 17

Джънгкук вече беше извън къщата ми, и аз още мислех над случилото се, докато не се почука на вратата ми.
Аз си оправих косата и ризата и отворих.

- Тате - усмихнах се фълшиво.

- Вечерята е сложена. Дойдох да те извикам лично и този път ще дойдеш.

- Да, да, идвам

- Миа??

- М?

- Какво е това лилаво петно на врата ти?

- Моля? За какво говориш? - казах и отидох пред огледалото.-  Ами незнам, наистина.

- Добре хайде ела...- каза и щом излязохме от стаята ми прилоша. Усетих аромата на храна. В следващия миг изгубих съзнание.

***

Събудих се отново в болница, но този път баща ми и майка ми седяха около леглото ми.

- Тате...- казах - Какво става?

- Не говори...нямаш сили. Ще ти обясна. Тъкмо щяхме да вечеряме и ти припадна. Доведохме те веднага в болницата и докторите ти взеха кръв, за да проверят какво ти е.

- Ще се оправя нали? И ще си отидем вкъщи, нали? - казах със сълзи на очите

- Всичко ще е наред! - каза мамо, която си изтри сълзите.

В този момент докторът влезе.

- Здравейте. - поздрави ни.

- Докторе, как са изследванията?

- Имунната и система е слаба и тя не се е хранила много дни, което дава лош резултат, но...има начин. Трябва да вземем кръв от бащата за Миа, иначе има вероятност да се разболее много тежко и повече да не излезе от болницата..

- Разбира се, ще дам кръв...даже още сега! - каза той и с докторът излязоха.

- Мамо - погледнах я и тя се очуди, защото за първи път я бях нарекла "мамо" - Ще се оправя, нали...- казах и тя се разплака и ме прегърна.

- Да, Да! Всичко ще е наред. Обещавам. - каза ми тя и аз я прегърнах.
В момента забравих за миналото си, защото се нуждаех от майка.

Тя беше легнала до мен и ми разказваше хубави истории с щастлив край, а аз я слушах.