◖Sold/Пpoдадена H.S.◗

12.

Спрях да го удрям когато усетих, че му стига. Бях му нанесъл поне двадесет силни удара. Цялото му лице беше в кръв, но въпреки това има късмет, че няма да го убия!

Гледна точка на Ана

Поех си дълбоко въздух. Това беше. Щях най накрая да ги видя.  Натиснах звънеца на вратата и почакат докато ми отворят. Не след дълго вратата се отвори от... майка ми. Изглеждаше същата както преди. Всъщност аз приличам на нея на външен вид. Със синьо-зелени очи и мръсно руса коса,почти кестенява.

Първите няколко секунди ме гледаше невярващо.

-А-ана? - каза тя шокирано.

-Мамо! - Хвърлих се на врата ѝ прегръщайки я. Очите ми бяха пълни със сълзи от щастие. За първи път плача от щастие. Тя отвърна на прегръдката ми веднага щом се осъзна.

-Скъпа? Какво стана? - това беше баща ми. Видях го как влиза в коридора преди входната врата. Когато ме очите му се разшириха. С майка ми се разделихме от прегръдката само, за да прегърна и баща си. Той повтаряше името ми докато бяхме прегърнати.

Два часа по-късно

Бях се качила в старата ми стая. Беше напълно същата както преди. Родителите ми не бяха променили напълно нищо.

Казах им, че имам нужда от почивка и след малко ще сляза. Те искаха да им разкажа какво се беше случило през тези години, но не знаех как да го направя. Тоест... едно е да разкажа някой неща на приятелка, но съвсем друго е да споделя с родителите си.

Малко след като се качих слязох във всекидневната. Там бяха седнали родителите ми, но когато ме видяха станаха от местата си.

-Как си? Къде беше толкова време? Какво е...- прекъснах майка ми преди да продължи да ми задава въпроси.

-Нека да седнем и ще ви обясня. - те кимнаха и седнаха на местата си. Аз седнах до тях.

-Е, кажи ни къде беше толкова време? - баща ми попита.

-Бях при хората, който ме отвлякоха преди четири години. - казах спокойно.

-Какви бяха тези? Какво искаха от ангелчето ми? - попита майка ми. Преглътнах тежко.

Преглътнах унижението. Преглътнах болката. Преглътнах срамът и сълзите. Преглътнах всичко, но родителите ми едва ли ще успеят. (Май много преувеличих ама нищо. 😂)