◖Sold/Пpoдадена H.S.◗

39.

-Ще си платиш... - не успях да довърша, защото светлината отстъпи на мрака. Стропулих се болезнено на земята и последното, което чух преди да припадна напълно беше доволният смях на Сара.

Гледна точка на Хари

Всички включително и аз се бяхме събрали , гостите вече бяха седнали по местата си. Всички освен един... Сара. Сигурно е решила да не идва и по-добре, защото съм наясно, че ще се опита да развали целият ден.

Все още чакахме Ана да се появи, когато се чу противопожарната аларма и всички станаха бързо от местата си започвайки да бягат към изхода. Последвах ги знаейки, че когато всички излязат отпред пред ресторанта и Ана ще е там.

Всички излязохме пред ресторанта от който вече излизаше дим приличащ на такъв от огън. Отпред имаше поне около петдесет човека, който създаваха истинска суматоха.

-АНА? - изкрещях с надежда Ана да ме чуе и да дойде при мен въпреки, че не чувах дори и собствените си мисли и започнах да се оглеждам за нея, но никъде не я виждах. Извиках името ѝ още няколко пъти, но никой не ми отговори. Тогава се сетих, че сигурно още е вътре.

Без да се замисля влязох отново в ресторанта. От вътре не се виждаше огън, а само дим и беше доста трудно да се диша. Знаех къде е стаята, в която Ана се оправяше,защото по-рано попитах Кристин и тя ми каза, така че се насочих към стаята.

Не след дълго вече бях пред стаята, но когато натиснах дръжката вратата не се отвори. Но защо е заключено? Защо Ана да се заключва в стаята? Няма логика. Засилих се и с дясното си рамо разбиха вратата. Почти не паднах когато тя се отвори, но вниманието ми привлече момичето със сватбена рокля лежащо безжизнено по средата на стаята. Веднага отидох до нея и я вдигнах на ръце.

Ставаше ми все по-трудно да си поема въздух, затова забързан темпото и след две минути бях пред ресторанта където крехкото тяло на Ана привлече вниманието на всички гости. До мен дойдоха родителите ѝ.

-Боже, какво ѝ се е случило? Извикайте линейка, извикайте линейка веднага! - разкрещя се майка ѝ със сълзи в очите. И приятелките на момчетата също дойдоха да попитат какво се е случило, все едно не е очевидно. Някоя от тях каза, че ще звънне на бърза помощ, а такава дойде няколко минути по-късно.

Дойдоха и без да задават въпроси взеха Ана от ръцете ми и я сложиха на носилка, а след това я вкараха в линейката. Аз веднага влязох при нея.

-Господине Вие не може да останете.

-Аз съм годеникът ѝ, а и никой от вас не може да ме накара да изляза от тази линейка и да я оставя сама! - започнах да им крещя бясно. За какви, по дяволите се имат, че да ми казват да оставя Ана? "Вие не може да останете"... те си мислят, че могат да ми казват какво да правя ли?!

След като разбраха, че не могат да ме изгонят ми показаха къде да седна и ми казаха да не им преча да си свършат работата. Бесен седнах на посоченото ми място и започнах да наблюдавам работата на лекарите.

Сложиха на устата и носа на Ана кислородна маска предполагам, за да ѝ е по-лесно да диша и пет минути по-късно вече бяхме пред болницата. Изкараха първо нея, а след това излязох и аз.

Тъй като лекарите много бързаха трябваше да попитам на рецепцията в коя стая е Ана. От там ми казаха, че тя преди малко е била настанена в 307 стая. Аз благодарих и веднага се запътих на там. Когато стигнах пред стаята вече бяха родителите на Ана, момчетата и приятелките им и сестра ми. Всички бяха с притеснени физиономии. Отидох при тях и попитах:

-Какво стана?

-Не знаем. Докторът все още е вътре. - отговори ми майка ѝ притеснено.

Настъпи  мълчание за поне пет минути, но лунното отваряне на врата го наруши. Докторът излезе от стаята и се обърна към нас.

-Вие ли сте роднините на госпожицата? - попита ни докторът. Аз пристъпих на преди и потвърдих.

-Да, ние сме. Какво е състоянието ѝ?

-Ще се оправи. Не е нищо сериозно. Вдишала е малко повече дим,но не е припаднала от него.

-Как така не е от него? Тогава от какво?

-Явно е изпила не малка доза приспивателно и от нея е припаднала.

-Не! Намерих в припаднала по средата на стаята. Няма логика...

-Успокойте се господине. Госпожицата ще се оправи, но...

Авторска бележка:

Главата стана малко къса, но се надявам да му простите. 🙏😅😘

Какво мислите, че ще каже докторът?🤔

Надявам се главата да ви е харесала и ще се радвам ако напишете мнението си за нея в коментарите. 💟

Обичам Вии! ❤❤💛💛💚💚💙💙💜💜🖤🖤💕💕💞💚🖤💞💙💜💓💓💗💙💗💖💚💖💜💝💙💝💟💟🖤💚💜💝💝💖🖤💖💗💚💗💓🖤💓💜💞💙💞💕💕🖤🖤💜💜💙💙💚💚💛💛❤❤