◖Sold/Пpoдадена H.S.◗

53.

Мина около половин час ,когато тръгнах да ставам и коремът ме сряза,а след това и водите ми изтекоха... не след дълго се появиха и контракциите.

Изкрещях , а Хари веднага скочи на краката си притеснен.

-Х-хари...имам контракции. - извиках. Той без да се замисли ме все на ръце и веднага излезе от къщата отивайки до колата. Сложи ме на задните седалки и се качи на шофьорските място потегляйки с бясна скорост.

През повечето време, в което пътувахме към болницата крещях като истерична заради нечовешки силните болни в стомаха.

-Ана, спокойни всичко ще е наред. - опитваше се да ме успокой Хари, но аз дори не можех да му отговоря.

Благодарение на бясната скорост , с която Хари караше стигнахме до болницата доста бързо. Той излезе от колата и отново ме взе на ръце. Влязохме в болницата и той се разкрещя.

-ЖЕНА МИ РАЖДА! НЯКОЙ ДА ПОВИКА ЛЕКАР ВЕДНАГА! -доста бързо при нас дойдоха няколко човека,а с тях носеха и носилка.
Хари ме сложи внимателно на нея и тръгнахме предполагам към някоя болнична стая.

Казаха,че отиваме в предродилната зала. Стигнахме до там и ме вкараха вътре, а Хари влезе с мен.

-Раждането все още не е започнало. - информираха ни. - Предполагам, че ще започне до час, затова ще извикам акушер гинеколога, който ще изроди бебето. - каза ни една ниска жена, която сигурно скоро е минала петдесетте.

-Не! - каза Хари. - Няма да я изражда мъж!

-Моля? - попита учудено жената.

-Няма да я изражда мъж. - каза Хари като явно се опитваше да звучи по-ясно.

-Но господине... - тя започна, но той я прекъсна.

-Извикайте някоя жена, която да я изроди. - каза Хари с груб глас, който сякаш не беше неговия. Жената нямаше избор и след кратък спор се съгласи с него.

Контракциите ми се повтаряха няма около пет минути, а през цялото време Хари ми говореше как всичко ще е наред и да не се притеснявам.

-Ана, ще изляза за малко, за да кажа на другите, че ще раждаш. Ще се върна след минутка. - каза ми нежно Хари. Аз кимнах и той пуснах ръката ми излизайки от стаята.

След малко се върна.

-До петнадесет минути ще са тук. - казах ми, а аз се усмихнах леко и кимнах. Радвам се, че момичетата ще дойдат, защото предполагам, че ще се чувствам по-добре когато знам, че са тук.

След около двадесет минути на вратата се почука. Хари каза едно силно "да" и в следващият момента през вратата влязоха момичетата. Ела каза на Хари, че останалите са отвън. Той каза, че ще се върне и излезе от стаята.

-Хей Ана, как си? - попита ме Кристин.

-Била съм и по-добре. - казах и се засмяхме.

-Това е ясно. Вълнуваш ли се? - попита Скарлет.

-Ами... не знам. По скоро да, но и някак си ме е страх. В смисъл... знам, че ще ме боли. Не знам дали ще се справя... - Ела ме прекъсна.

-Всичко ще е наред и утре по това време ще прегръщаш детето си, Ана. - аз се усмихнах. Тя е права. Отново както и в началото когато разбрах, че съм бременна чувствам, че не съм готова. Страх ме е. Но сега вече няма връщане назад. Ще родя, всичко ще е наред и утре по това време , както каза Ела ще прегръщам детето си. Моето и на Хари.

-Да, пра... - бях прекъсната от контракциите. Болката беше по-силно от преди малко. Момичетата забелязаха, че ме боли и отидоха да извика лекар. След няколко минути в стаята влезе жената от преди малко. С периферното си зрение видях, че тя спря погледа си на мен.

-Заведете я в родилната зала! - каза тя след няколко секунди прекарани е мълчание. - няколко сестри влязоха и не след дълго вече бях в родилната зала.

-Господине вие ще влезете ли? - попита жената Хари, който стоеше до вратата. Той кимна без да казва нищо и влезе.

-Трябва да я изместим на леглото за раждане (нямам идея как по друг начин да го напиша). - каза тя. Хари ме хвана и мен вдигна като булка поставяйки ме на другото легло. В залата влезе и още една жена. Предполагам тази която ще изроди бебето. Тя застана пред леглото и каза:

-Скъпа не се тревожи,защото няма причина. Всички жени минават през това. Няма страшно. Просто искам когато ти кажа да напъваш ти да го правиш, разбра ли? - каза а аз кимнах. Хари хвана ръката ми стискайте я в знак на подкрепа.

-Сега! - каза аз напънах като крещях, защото болеше доста...

Авторска бележка:

Надявам се главата да ви е харесала и ше се радвам ако напишете мнението си за нея в коментарите. 💕💕💕

Обичам Вии! ❤❤💛💛💚💚💙💙🖤🖤💕💕💞💞💓💓💗💗💖💖💝💝💟💟💝💝💖💖💗💗💓💓💞💞💕💕🖤🖤💙💙💚💚💛💛❤❤