За моята скъпа малка сестра

3.

"До моята скъпа малка сестра.

След година е време за разплата. На място аз се крия, правилното време чакам да открия. Ти спокойно ме чакай всеки ден, както правиш от последната година.

Ева, малко агънце, времето ще се изтъркули бързо и своята разплата ние ще получим.

Не вярвай на никого, малка сестричке.

-Д. Б."

По дяволите. Д. Б. Деймън Браун...

- Бабо? - провикнах се и скочих от дивана. Отидох до кухнята, където тя правеше чай. - Откъде дойде това?

- Пощальона го е донесъл, скъпа- каза тя, без да се обръща. - Нали не вярваш, че някой гълъб ни го е пратил.

- Не... Не знам? - казах и забелязах не добре затворения шкаф, където, когато бяхме малки баба криеше сладкото.- Виждам, че скришните места не са се променили.

Баба се засмя и завъртя очи.

- Мила, не са се променили от 40 години- рече тя и извади сладки с ванилия и лимон... Устата ми се напълни със слюнка. Мама също ги правеше...

Усмивката изчезна от лицето ми. Погледнах към тавана, за да не се разплача.

- Знаеш ли какво?- попита баба, когато видя напълнените ми със сълзи очи. - Възнамерявах да не ти го давам, но няма какво друго да правиш.

Баба клекна, отвори забранения шкаф и извади тефтер.

Повдигнах вежди. Очаквах таблет или телефон, или компютър. А тя ми дава тефтер!

- Бабо...

- Няма "бабо" . Когато бяха малки майка ти и вучовците ти обичаха да правят лов на съкровища. Обикновено криеха любимата ми кристална купа, онази подарък от дядо ти...

- Нали знаеш, че не беше истински кристал? - попитах и рязгърнах тефтера. Имаше карти, загадки, рисунки на предмети... - Еха. И къде са крили всичко това?

Баба сви рамене.

- Ти ще разбереш. Реших, че това е отличен начин да опознаеш града. Този път обаче си обуй маратонки. Носиш си маратонки, нали?

- Всищност обувките ми са кецове и маратонки. Нямам поли и готините ми блузи останаха в Калифорния, по заповед на Негова Праведност.

- Какво стана, че те прати тук, все пак. Няма как да си го поискала сама- каза баба и отново отидохме в дневната.