За моята скъпа малка сестра

5.

На леглото ми бяха подредени поне двайсет различни outfit-а за партито на "кралицата" на училището.

Дериян и Алекс седяха от двете ми страни и ме наблюдаваха втренчено.

- Колко дрехи беше помъкнала в онзи куфар?! - попита Алекс.

- Двайсет чифта дънки, пет клина, шестнайсет тениски, седемнайсет блузи, три анцунга, седем худита, шест чифта обувки. Аксесоарите ми пристигнаха снощи.

- Аз съм възмутен, Калифорния! - възкликна Дериян.- Как може да си помъкнала толкова дънки?! Като цяло, как всички дрехи са се побрали в куфара?

- Не ме подценявай. Мога и теб да побера в куфар, по-малък от този.

- Трябва ли да ме е страх? - попита Дериян.

- Ще бъдеш накълцан-свих рамене.- А сега, ми кажете темата на партито.

Близнаците се спогледаха.

Завъртях очи и се намръщих. Наклоних глава настрани.

- Сериозно ли ? Ходите по партитата ѝ и не знаете какви са им темите?!

- Само не викай, Калифорния- вдигна ръце Дериян. - Така. Планът...

С цялото ми ходене на парти имахме само един единствен проблем. Баба ми даваше, но човека, с който трябваше да се консултира - оня идиот- баща ми не даваше.

Затова стигнахме до този план.

- Ще приспим баба- казах. - След това Алекс остава тук, а аз и Дериян отиваме на парти, за да смажем оная кучка. Нали така се изрази, Дер?

-Точно така, Калифорния- усмихна се криво той. - А ти всичко ли смяташ да облечеш?

- Не! - възкликнах.- Идиот.

- Кучка.

Засмях се и се обърнах към момчетата.

- Първо, трябва да си намеря телефона. После, ще приспим баба и ще оставим това там, където е телефона ми.

Вдигнах телефона, който бях купила от летището.

- Защо просто не използваш това? - попита ме Алекс.

- Не си знам паролите.

Завъртах очи и прибрах телефона в задния си джоб.

- Хубавата част на нещата е, че баба не подозира нищо.

- Как ще вземеш ключовете?- попита Алекс.

Разсмях се и извадих една фиба.

- Така.

Дериян завъртя очи и отиде до вратата.

- Госпожо Мартин ! - провикна се той. - Може ли с Ева и Алекс да Ви разкажем едно нещо?!

Заедно с близнаците слязохме долу. Бях облечена в едно от старите худита на Деймън и дънки. Косата ми беше сплетена на две плитки и баба се усмихна.

- Сладурчета. Алекс, миличък... Сигурен ли си, че тази обица ти харесва? - попита баба.

Преди Алекс да успее каже нещо, сложих ръка на устата му.

-Бабо, отивам да ти донеса нещо за пиене. Близнаците ще ти разкажат за часовете в училище.

Завъртях се преди да ме е спряла и изтичах в кухнята. Затоплих ѝ мляко и сложих бисквитки в една чиния. Върнах се в хола и видях как Алекс беше задремал на дивана, а Дериян говореше.

Баба гледаше, сякаш можеше да слуша за скучната рутина 24/7.

Дадох млякото на баба и тя го изпи на екс!

След около пет минути баба се прозя и тръгна нагоре по стълбите.

- Деца, останете още малко и си лягайте, става късно.

Когато чухме затръшването на вратата се ухилих на Дериян и извадих фибата.

Отидохме до "забранения" шкаф и отворих ключалката. Извадих телефона си и сложих този от летището.

Отключих телефона си и видях синьото кръгче в десния горен ъгъл на Месинджър.

Отворих приложението и видях как някакъв с име Д. Някой Си ми е писал.

Ева?
Трябва да говоря с теб.
Спешно е.
Хайде, малка сестричке....

Малка сестричка?

Стъписах се като го прочетох. Дериян седеше до вратата и накрая ми изсъска:

- Хайде, Еванджелийн ! Трябва да тръгваме.

Откъде да знам, че ти си Деймън? - написах.

Изключих телефона си и го прибрах в задния джоб на дънките.

Качих се в стаята си и се преоблякох с един бял потник, спуснах косата си, сложих си хълки на ушите и слязох долу.

- Готова, Калифорния? - попита ме Дериян.

Преди да успея да отговоря, телефона ми не извибрира.

Мога да ти кажа каквото поискаш за теб.
Рождения ти ден е на 25 декември и въпреки всичко получаваш два подаръка.
Най-омразната ти храна е лазанята.
Любимият ти цвят е червоното.
Мога да ти кажа и най-голямата ти тайна.
А сега. Не ходи на партито. Ще се случи нещо лошо.

Прехапах долната си устна. Всеки можеше да ми каже тези неща, но само Дей знаеше Тайната. Въпреки всичко изключих звука на телефона си и го прибрах в джоба си.

- Разбира се, че да.