За моята скъпа малка сестра

4.

Разплата.

Всички искаме да си отмъстим на някого било то, заради някоя глупост или защото са ни се подигравали.

Защо обаче можеше Деймън да я иска от гроба? Или по - точно там, където е.

Бях излязла да потичам рано сутринта из гората, зад къщата на баба.

- Я виж ти!- чух изведнъж и се спрях. Обърнах се и Алекс застана до мен. - Калифорния, ти носиш атцунг?! Да се обадя ли във Ватикана?

Завъртях очи.

- Мозък ли искаш да намериш? - попита ме той.

Скръстих ръце пред гърдите си.

Какво искаше да ми каже тоя задник?! Със сигурност съм по-умна от него.

- Виж, Калифорния. Тук, не толерираме къси панталони, с който може да си те види задника, нито високи токчета, нито чантичките ти на... Каквито и чанти да имаш!

Повдигнах вежди.

- Снощи определено беше по-мил- казах.

- Снощи бях в бара. Напих се и...

- Моля ти се, Дериян. И двамата знаем, че дори не знаеш за какво ти говоря.

Алекс и Дериян бяха еднояйчни близнаци. От малки бяха неразделни и се сменяха постоянно. Веднъж се сбихме.

- Как позна, че съм аз, Калифорния?

- Първо, Алекс не е такъв задник. Второ, той носи обица. Трето, Алек каза: "Аз, ти, брат ми и Деймън...".

Дериян се усмихна подло и ме удари игриво по ръката.

- Съмнявах се, че помниш, Калифорния- усмихна се той и ме прегърна набързо. - Не си идвала отдавна.

- Знам.

- Заради ц... Онова нещо ли?

Пребледнях.

Онова нещо.... Първата ми целувка. И беше с Дериян.

Прехапах долната си устна. Лятото на шести клас. Играхме на Истина или предизвикателство. Алекс ме предизвика да целуна по-красивият близнак.

- Теб ли целунах или Алекс? - попитах глуповато и вързах суичъра си на кръста. Дериян повдигна вежди. - Може да сте се разменили.

- Тогава трябва аз да съм Алекс, нали?

Повдигнах вежди и се усмихнах.

- Както и да е- казах. - Аз трябва да тичам...

- Леле, Калифорния! Мислех, че само по фитнесите ходиш.