За моята скъпа малка сестра

10.

Вратата на шофьора се затвори около двайсет минути след моята. Баща ми седна на шофьорското място и подкара колата.

Карахме около десет минути в мълчание. Той не пътуваше на някъде конкретно или поне аз така си мислех.

Накрая обаче хвърли един телефон в скута ми и каза:

- Обяснение?

- Това е телефон. Искаш да ти кажа за какво се използва ли?

Баща ми завъртя очи и спря на една пешеходна пътека, давайки път на някаква старица.

- Мисълта ми е, че това не е твоят телефон. Или ако е твоят телефон и аз нещо не съм разбрал защо не си звъняла на Деймън няколко пъти.

Замълчах. Тук трябваше само да мълча достатъчно дълго, за да го убедя, че съм невинна.

- А това ме води до мисълта, че знаеш, че той е жив.

Телефонът ми избръмча.

Направих се, че не съм чула нищо и продължи да гледам баща си в очите. Ако имах малко късмет, някой астероид щеше да падне и да ни убие и двамата...

- Искам само да знаеш, че това, което ти е казал брат ти не е вярно - каза ми той. - Нито една мръсна, виновна, лъжлива част.

- Защо да ти вярвам, а не на Деймън? - попитах и баща ми подкара към летището.

- Защото, докато те държа възможно най-далеч от проклетия ти чичо и да те държа под карантина, всичко ще бъде наред и мозъка ти няма да унищожи всичко...

- Моля?

Това обаче беше единственото, което ми каза в следващите няколко часа, докато не спряхме да пикае.

Извадих телефона си и прочетох съобщенията от Деймън.

Сестра ми къде си?
Ева...
По дяволите, Еванджелийн!
Пиши ми. Притеснен съм...
Ако само татко ти направи нещо...
Проследих колата. Тръгвам.
Спокойно. Всичко ще се оправи.

Погледнах през прозореца и облегнах глава назад. В какво се забърках. Имах чувството, че живота ми преди Деймън да ми пише беше скрап, но сега...

Баща ми се опитваше да ме отдалечи от "мъртвия" ми брат и чичо ми, които твърдаха, че мога да променя света.

Затворих очи и се постарах да не заплача. Сега не беше моментът за сълзи.

Гл. Точка Дериян

След края на петия час започнах да се притеснявам, че нещо се е случило с Ева. Звъннах ѝ пет пъти, писах ѝ, нищо.

Уморих се да звъня и докато класната говореше някоя поредна глупост, извадих телефона си и отворих снапчат.

За щастие пред мен Алекс се целуваше с Том, гаджето си и госпожата гледаше тях, а не мен.

Ококорих се като видях къде се намира.

- Госпожо - извиках,- отивам до кенефа.

- Не може--отговори класната.

- Имате два варианта--казах.- Да ме пуснете и да отида да се изпикая в писуар или да не пуснете и да се изпикая в саксията ей-там. Изборът е ваш.

Госпожата не ми отговори и аз се ухилих.

- Изкрено ваш.

Алекс се изсмя и аз излязох от стаята.

Тръгнах по коридора, когато някой ме дръпна и ме опря до стената.

- Селена- усмихнах се.- Здрасти, зайо.

Селена ми се усмихна и впи устните си в моите.

- Видях, че Калифорния си тръгна. Проблем ли е имало с номера ни?

- Не. Но хайде да те заведем в тоалетната. Искам тези дрехи да изчезнат.

- Всъщност не можем сега. Трябва да се разберем кога ще изложим Калифорния.

- Какво искаш да кажеш? Няма да излагаме Ева...

- Ева? От кога ѝ говорим на галено? Осъзнай се, Дериян !

- Какво толкова ти е направила? - попитах.- Откакто Алекс отиде да я вземе говориш само за това как ще ѝ отмъстиш. Какво се е случило, Сел?

- Нищо, което да те засяга- каза тя и скръсти ръцете пред гърдите си.- Противно на очакванията ти, с Еванджелийн Браун имаме много дълга история, в която тя не е героят.

- Добре... Ясно. Бясна си ѝ. Но това не е причина да ме караш да правя секс с нея другата седмица.

Селена прибра един кичур зад ухото си.

- Не те карам. Казвам ти, че ако се стигне до там, искам да го направиш и я надрусай. Ще бъде такова шоу.