За моята скъпа малка сестра

17.

Гл. Точка Еванджелийн

Огледах агент Смит няколко пъти. Не можех да определя точно какво искам да видя, дали исках да го изгоря жив, задето ми прекъсна целувката или да обмисля още един път предложението му да работя с правителството.

Тук, сред парка, той приличаше на нещо подобно на по-малък брат на родителите ми, силно казано мой по-голям брат. 

- Какво правиш тук?- попитах, без да ме интересува кой ще ме чуе. Нямах намерението да работя с ФБР. Щом ме има мен, ще си намерят и друго момиче, чийто мозък работи на 87%.

Агентът погледна към Джейсън и протегна ръката си. 

- Марк- представи се отчиво.- Извинявам се, че прекъснах... момента ви. Просто трябваше да съм сигурен, че Ева е напълно убедена, че това е решението ѝ?

Гласът му беше по-сладък от мед, но зад всичките тези усмивки, мили думи, предложения за мир и щастие беше светът на войната. Чувах по новините всичко, което можеха да предизвикат властите. Не исках да имам нищо общо с това. 

Особено сега. Трябваше да развия ума си само още 13% и щях да си върна мама... хипотетично. 

- Е?- попита агент Смит. - Помислила ли си? 

Какво стана с госпожице Браун?- изсъсках в ума му и се усмихнах самодоволно.- Мога само да изразя съжалението си, че ще загубите. 

- И защо така?- попита агент Смит. 

- Аз съм русофил- усмихнах се дори още по-широко. 

- Никога не съм споменавал, че имаме проблеми с Русия, госпожице Браун- каза, натъртвайки на обращението. 

Този път медът беше заменен с нещо различно... Страх. Усещах как гласът му беше на косъм да се пречупи, мислите му препускаха в една единствена посока, един единствен въпрос. Кога щях да го убия пред очите на множество хора, никой, от които щеше да знае, че аз съм предизвикала смъртта му. 

- Ехо- помахах пред очите му. Посочих главата си.- 87%, агент Смит. Не е нужно да ми казвате нищо. Нужно е само да си го помислите. 

Погледнах към объркания Джейсън, осъзнавайки, че не мога да продължа разговора тук. Завъртях очи и извадих едно листче от чантата си. Щракнах химикалката и написах номера си. 

- Обедете ми се довечера и може да... обсъдим евентуалната ми помощ. 

Изненадан, агент Смит пое листчето, а аз задърпах Джейсън нанякъде. Не исках да знам къде отивам с господин секси задник, но трябваше да се махнем от агента. 

Когато бяхме достатъчно далече, Джейс ме огледа от глава до пети, зачаквайки обяснение, което беше по-вероятно да не получи. 

Наблюдаваше ме около десет минути. 

Не можех да определя дали искаше да ме изчука или все още чакаше нещо подобно на отговор, но се чувствах длъжна да му обясня какво става:

- Ъм... знаеш ли на колко процента работи мозъка ти?

Гл. Точка Дериян

Чувствам се като най-големия идиот на света. Първо, брат ми ми е сърдит заради фиаското в коридора. Второ, в началото на годината, имах две секси мацки, които искаха да се чукаме. Трето, бях най-популярното момче в училище. Сега нямам нищо от това! 

Май трябва да пусна лайф в Инстаграм, за да ми дават хората съвети. 

Майка ми надникна през отворената врата и ми се усмихна мило. 

- Чук, чук. Търся Дериян с няколко много важни въпроса. 

Поклатих глава. 

- Не е тук точно сега. Върни се, когато на Ева и Селена отново им запука за мен. 

Мама се разсмя и седна на края на леглото. 

Тя беше несправедливо красива. По дяволите, приличаше на двайсетгодишна. Дори приятелите ми често забравяха, че ми е майка!

- Момчетата ми са се карари само веднъж- продължи.- И то беше за една играчка преди 15 години. За какво се скараха сега?

- Върви при оная клюкарка- изсъсках и едва се стърях да не се изплюя в краката ѝ. - Сигурен съм, че ако му предложиш 100-200 последователя в Инстаграм и още малко шибана популярност, той ще ти изпее всичко, което искаш да знаеш.

Майка ми наклони леко главата си и усмивката ѝ се стопи, приближавайки се към мен още малко.

- Предпочитам да ми го кажеш ти. Искам да знам какво се е случило.

- Вече ти е казал?

- Не той. Срещнах Еванджелийн. Когато ми разказа, се обадих на родителите на Селена, за да контролират малката си кучка.

Срещнах погледа ѝ.

- Ядосана ли си?

Майка ми поклати глава.

- Мисля, че е нямало какво друго да направиш. Нали не си записал ти видеото?

-Не. Деймън.

- Тогава какъв е проблема? Ева ще се сърди малко и ще ти прости. Тя е първата ти любов...

- Бих искал да е и последната.

Мама погали коляното ми и стана от леглото ми.

- Това ѝ го кажи на нея, не на мен.