21.

39 2 1
                                    

Къде си??
Ехо
Джейсън
Къде си??

Вдигни глава от телефона си секси и ще видиш един черен мотор
На него съм
❤️❤️

С недоумение вдигнах погледа си и го видях. Джейсън ми се хилеше от един невероятен черен мотор на около два-три метра от мен.

- Впечатляващо- казах с лека усмивка.

- Ти също- сви рамене.- Качвай се.

- Значи... Няма да ходим на ресторант? - попитах и наклоних главата си, позволявайки на червеникавата си коса да се спусне пред рамото ми като кървав водопад.

- Намерих нещо много по-интересно, секси. А и мисля, че е романтично да прекараме вечерта като разглеждаме Рим...

- Какво правиш тук, между другото?

- Имам работа. Утре имам един семинар за млади лидери - обясни и ми подаде втората каска. - Надявам се да не те е страх, че ще развалиш прическата си.

С лека усмивка приех каската и седнах зад него.

- Можеш да ме прегърнеш, ако искаш.

Усмихнах се самодоволно и увих ръцете си около кръста му, облягайки глава на рамото му.

- Готова?

Леко кимнах и затегнах хватката си около кръста на Джейсън.

- Добре тогава.

Той подкара мотора си по улиците на Рим, а вятъра развяваше косите ми. Господи, това прозвуча все едно съм излязла от някой филм. За миг наистина се почувствах така де. Все пак кое друго момиче но света с развит до близо 90 % мозък ще се качи на мотор със секси съученика си от часа по френски.

След около половин час обикаляне из града, Джъстин най-накрая спря пред Колизеума.

- Ето това няма как да не видиш в Рим- казах и се засмях.- Красив е.

- Не може да се сравнява с теб.

Сведох глава, усетила, че съм се изчервила. Облизах устните си преди да вдигна отново глава и да се усмихна.

Гл. Точка Дериян

Отворих вратата, виждайки бясната Селена на прага си. Беше се зачервила и мога да се закълна, че само дето главата ѝ не беше започнала да пуши.

- С какво мога да ти помогна? - попитах, повдигайки леко вежди.- Само да ти кажа. Вече съм си научил урока и не дрогирвам мацки.

- Трябва да поговорим-каза.- А тъй като не си в Рим, мисля, че те засяга повече, отколкото засяга мен.

- Нямам представа за какво говориш.

Да, Еванджелийн беше в Рим. Да, беше ме блокирала от всякъде. Да, не говореше с мен като се засечехме, но хей, животът ще се оправи... Нали ?

- Все още не знам дали да те поканя или да те ритна между краката и те изхвърля при кофата за боклук като мръсно коте- признах и се облегнах небрежно на рамката. - Какво искаш?

- Така ли се отнасяш с момиче?

- Да, така се отнасям с лудата си бивша, която ме накара да дрогирам момичето, което харесвам.

Селена нацупи устни и завъртя очи, отмятайки косата си назад.

- Знам, че ние двамата с теб не сме в много добри отношения, но... Става дума за... Ева. Може ли да вляза?

- Каквото имаш да ми кажеш, можеш да го кажеш и тук- изсъсках.

Селена завъртя очи и извади телефона си. Светлината, идваща от екрана ѝ, усвети лицето ѝ, докато търсеше нещо, най-вероятно в Инстаграм.

Намери това, което търсеше и обърна екрана си към мен.

Снимката беше пусната преди около 10 минути. На нея Ева целуваше по бузата някакво тъмнокосо момче с кожено яке до някакъв мотор пред Колизеума.

-Кой. Е. Този?!

Селена дръпна телефона си и ми се усмихна подло.

- Джейсън Уинърс, син е на политик, учи в онлайн училището на чичото на Еванджелийн.

-Много си проучила бе. Още нещо?

- За сега не. Мога да изкажа и теории.

- Имам ли избор?

- Не. Гаджета се.

- Да, да. Сигурно. Няма да те каня да влезеш, нали?

Тръгнах да затварям вратата, когато Селена ме спря.

- Чакай.

Отворих вратата и повдигнах вежди.

- Искаш ли нещо?

- Имам нужда от секс, Дериян. И Нейтън не иска да си изгуби девствеността със... Как ме нарече? Курвата на училището.

Свих рамене.

- Сама си изкопа тоя гроб, Селена. Аз съм ти приятел, а не секс играчка.

И с тези думи тръшнах вратата под носа ѝ. Завъртях се и тъкмо щях да тръгна нагоре по стълбите, отивайки в стаята си, когато Алекс извика от дивана :

- Добре дошъл отново, Дериян.

Усмихнах се.

- И аз се радвам, че се върнах, Аче.

- Какво ще правиш с Еванджелийн?

Свих рамене. Огледах несигурното лице на брат си, моето лице и се усмихнах.

- Ще се боря за нея.

За моята скъпа малка сестраOnde histórias criam vida. Descubra agora