За моята скъпа малка сестра

18.

Гл. Точка Еванджелий

- Напомни ми отново. Защо съм тук?- попита брат ми. 

Аз и Деймън седяхме на задната седалка в джипа на чичо Евън и ровехме в телефоните си. Баща ни и баба ни отказаха да дойдат на мача на футболния отбор на училището на чичо ни. 

Добра новина. Не трябваше да ходя на училище и да виждам близнаците. Но също значеше, че ще видя Джейсън. Вчера не искаше да говорим много след като му разказах всичко. Надявах се, че ще мога да говяря с него и да бъдем нещо повече от приятели.

- Защото си ми племенник и сестра ти учи в моето училище- отговори чичо и срещнах погледа му в огледалото.- Защо никой от вас двамата няма нищо нарисувано по лицето си?

- Достатъчно излагащо е, че ще се запозная с приятелите си от класа с широката тениска, която не знам къде ми намери- измърморих и се снимах, пращайки снимката на Тео. 

Къде отиваш?? 

Не искаш да знаеш. 

Мач на Дериян??

Не бях говорила с Тео от доста време. Може би откакто огледалото се спраска само си пращахме снапове. Не беше като да ми липсва. Сякаш вече от Калифорния ми липсваше само слънцето... и мама. 

Скришом погледнах Деймън, който се усмихваше към телефона си и дори не осъзнаваше, че аз и чичо сме в колата. Може би беше някое момиче или някой от приятелите му. Бях супер любопитна да разбера, но не исках да влизам в съзнанието му. Все още не. 

Ехооо

Къде се загуби??

Тук съм

Просто малко объркана и се чудя какво да ти напиша

Уоу. Ева Браун е объркана

Искаш ли да си поговориш с най-добрия си приятел??

Преглътнах и поклатих глава срещу екрана на телефона, сякаш той можеше да ме види. 

Отново погледнах напред към погледа на чичо ми, вперен в мен в огледалото. Откакто ми бяха казали за мозъка ми се стараеха страшно много да бъдат до мен, да не се чувствам сама. Това обаче не помогна. 

На няколко пъти влязох в ума на чичо. Видях какви ли не неща. Какви ли не като мен. И на всеки един от тях, преди да направи 100 % им казваше: "Когато се върнеш, намери ме и ми кажи, че проект "Пеликан" е изпънен."

По-късно разбрах, че това е пътуването във времето. Оставаше ми малко и на мен да ми го каже. 

Не сега Тео

Загасих телефона си и облегнах глава назад, затваряйки очи. 

Агент Смит още не ми се беше обадил. Не можех да определя дали това е добре или зле, но предполагах, че щом го направи целия свят ще трябва да ми благодари. Мислех да приема предложението му, но нямаше да играя по тъпите му правила. Щях да направя света по-добро място. 

И за това обаче ми трябваше подкрепа. Правителството на Щатите беше достатъчно. Щях да убедя и още някой. Знаех, че мога. 

- Питам за 13 път от сутринта! Колко дълго трябва да стоя на този цирк?!- попита ядосано Деймън.- Не стига, че е онлайн училище, но и ги викаш през седмицата, за да подкрепят отбор, който никога не са виждали!

- Ще спра колата и както сме на 200 километра от Лоуни Уд ще те оставя да се прибереш- заплаши чичо.- Ева, слънчице, искаш ли да ти дам тапи за уши? 

- Добре съм си- отговорих и телефона ми избръмча. 

Госпожице Браун, агент Смит е...

Кой друг би ме нарекал госпожице Браун?!

...казахте да Ви се обадя по някое време, но реших, че ще е по-удачно да Ви пиша. След няколко седмици в Рим ще има събрание на политици от цял свят, които искат да променим света. Аз и шефът ми ще бъдем много доволни, ако се присъедините към нас. Очакваме отговора Ви. 

- Чичо?

- Ммм? 

Леко се усмихнах. Наведох се напред към него в момента, в който спряхме до училището. Учителите ми ни чакаха до вратата на гимназията и нервно се оглеждаха. 

- Какво ще кажеш да отидем в Рим?

Деймън нетърпеливо слезе от колата, докато чичо се обърна към мен с лека усмивка, която ми подсказнаше отговора му. 

- Какво ще правиш?- почти изпя. 

Свих рамене. 

- Мир, предполагам.

- Колко жалко. А аз си мислех, че говорим за световното ни господство.

Завъртях очи и целунах чичо си по бузата. 

- Ако говорим за нечие  световно господство, то ще бъде моето. Сега говорим за една-единствена свята и чиста република, в която няма да има неравенство. 

- Говориш за Дериян и Селена. 

- Може би да. Може би не. Просто не искам никой да го дрогират за някакво смотано видео в социалните мрежи. 

Без да кажа нито една дума повече слязох от колата, написвайки на агент Смит. 

Съгласна съм.