Стихове, стихове, стихове

Съня

Лягам, затварям си очите,
леят се спомените мъчни.
Отварям ги, виждам лъчите
отново среща с хора различни.

Виждаш всеки весел,
не всички са живи,
вътрешно истинал,
като въглени ронливи.

Те си живеят в страх,
не го показват, но е там.
Живота поразил ги със замах.
Трудните неща си правиш сам.

Красивите им маски
покрай нас не слизат.
Малки кръпки и замаски
истинските тях възспират.