Стихове, стихове, стихове

Съжалявам...

Искам да умра,
да легна.
За дълго да заспя.
Където никой няма да ми посегне.
Няма да усещам нищо,
вече ще съм в пълен мир.
Всичко ще е толкова блестящо,
като произведенията на Омир.
Ще видя светлина
в дълбокия тунел.
Веч ще ме проклина-
човека ножа ми взел.
През всички тези помисли
и егоистични цели
се правят дълбоки размисли
главата ми превзели.
Колко е добре без мен?
Колко са щастливи всички?
Колко хора в скръбта са в плен?
Ще плачат ли за мен приятели душички?