Стихове, стихове, стихове

В ръцете ѝ

Сладки думи ми шепти,
прегръща ме знаейки, че боли.
Лек ветрец в тишината трепти дъждец тихо вали.
Наранена успокоява ме с ласки
и за момент замлъква,
забравя всички приказки.
Сладка тишина се промъква.
Сълзите ми вече изъхнали,
очите ягодово червени,
леко подпухнали.
Бузите сладко румени.
Хлип вече няма
или трепет,
сякаш съм в скута на мама
на невинните си пет.
Унасям се в ръцете ѝ
блазе ми, че е тя.
Затварят се очите ми
и тази нощ леко ще спя.