Стихове, стихове, стихове

Вътрешна природа

Давя се в океан от сълзи,
никой не ще ме търси.
Ще стигна до тъмното дъно,
а на върха бях, работех усърдно.

Защо всичко се разви по този начин?
Защо трябваше да седим на един чин?
Защо трябваше да ти говоря?
Защо мозъка ми този ден все повтаря?

Детската ти усмивка
и начина, по който ми викаше щастливка,
защото се усмихвах всеки ден,
когато бяхме заедно и беше при мен.

Тревистите ти очи,
с които всяка душевна капка източи.
Ума ми беше твой,
в сърцето ми единствен на брой.

Невинния ти характер с детска нотка,
мил и кротък, като котка.
С позивизма все така стърчеше
от всеки открояваше се най-вече.

Изтъркулиха се годините,
ти си падна по по-красивите.
Остави ме в ъгъла на края,
въпреки че то бях най-вярна

Всеки ден ще вървя с такъв такт,
но знай един факт-
стоя си с различни гадини,
вече и ти си една от тях, о, любими.