Стихове, стихове, стихове

Кога?

Живота ми, като шкафче
на всеки ред изненада.
Понякога хубава,
за жалост има и гадна.
Има предмети- хора
полезни и ненужни,
но са добра опора,
дали са излишни.
Всяка компания,
като страница от книга
понякога добра,
а друг път бягаш като в паника.
Когато раста
сякаш ново цвете сея,
това е ново приятелство
ще го разруша или развия.
Представите винаги грешни
да си добър и честен-
груби грешки,
по- добре бъди злобен, начетен.
Всеки проблем
се крие под подложка,
но може да убие някой
да бъде разяден, като от стоножка
Никого не го интересува,
какво става около него
знае само "Аз", колко скъпо струва,
заслепен от нелепото си его.
Заради това няма да умра
ще живея, нещо да променя
Ако не сега,
То кога?