Стихове, стихове, стихове

Извини ме

Разбирам, че те боли,
но просто престани.
Имам чувството, че ме използваш
и това доста ме рани.
Все съм на твоя страна,
никога не съм те оставяла в беда.
Един ден с мен също се съобрази,
виж душата ми плаче със сълзи.
Не искам да се чувствам зле,
въпреки че сама ходя по това поле,
а имам си теб,
не ти пука, живееш в собствен дворец.
Имам проблеми, както всеки.
Нямам допирни точки преки.
Живота ми е пълна каша и ад,
ти викаш ме, когато най-много ме е яд.
Плача през ноща
под пълната луна
и мисля за това,
колко ме боли все да съм сама.
Никога няма да съм разбрана от други,
защото съм странна, с различни думи.
Не мога да приличам на всички
да разделям думите по срички.
Не искам да съм част от фалшиви,
изкустени с егоизъм покрити,
който само с гадно са известни.
Дали останаха свестни?
Не мога все да се старая
за хора с ограничения.
Може тук да не е рая,
да няма развлечения.
Защо навсякъде е сиво
около мен? Черно в очите мъгливо.
Искам да е, като по старо му,
а не вече да си викам само "майната му".