Стихове, стихове, стихове

Живея

В студ ще се боря,
ще се надигна в пороя.
Ще те потроша,
жалко ти дойде, като параноя.
На никого не се доверявям от страх,
че ще е като теб, поредния шантаж,
а семейство ли, още една картина,
която нонстоп тайно ме проклина.
Свикнала съм да живея с мъка
забила се в мен, ама не ми пука.
Ще живея за да те мразя,
за да поваля,
за да те обичам
и на беда да те обричам.
"Това не си ти": ще кажеш
а дали, познаваш ме
долни лъжи.
Рядко говоря с други
непознати и чужди.
Спрях заради теб изобщо да го правя,
защото ще се проваля.
Бога чул от мен тонове молитви,
но ги изтрил написани с моливи.
Викам от ада, за да изляза,
но никой не помага, зяпат парада.
Парад наречен обещество,
развален до най-долно същество.
Мамка му, дали искам да се кача там.
при обществото, райския храм.