Глава 4: 𝐘𝗼𝐮 𝐠𝗼𝐧𝐧𝐚 𝐩𝐚𝐲 𝐟𝗼𝐫 𝐭𝐡𝐢𝐬

722 44 7
                                    


Музика подходяща за тази глава:

One Direction-If I could fly
Lewis Capaldi-Grace
Kate Vogel- Reasons to stay
Vancouver sleep clinic- Someone to stay


Гледната точка на Хари:

Душата ми падна в екстаз.
Сърцето ми за пръв път и може би последен път, усети не кръв,а амброзия стичаща се през вените му.
Бях готов да падна на колене на красотата притежаваща съществото пред мен.

Първо впечатление ми направиха дрехите,които подсказваха за стилът бликащ от нея.
На пръв поглед обикновените черни дънки и блуза,изглеждаха твърде нереалистични,но положени на нейното тяло някак всичко се връзваше.
Палтото цвят охра,наподобяващо толкова много моето,и стоеше сякаш принцеса си слага тиарта,а кафявите боти допринасяха за всичко това.

-Коя е тази?-попитах аз след като се уверих,че я бях огледал от глава до пети
-Това да не би да е прочутият Ха?-говореше тя и гледаше Лиъм
-Момиченце,аз тук задавам въпросите!-извиках достъчно силно,че да съм сигурен,че се е уплашила,но напротив тя дори не трепна.

Гледната точка на Грейс:

Татуираното същество говореше на висок тон,така че да ме уплаши,но не знаеше,че аз вече тези игри съм ги играла.

-Какво викаш,татуиран нарокман? Мислиш,че страдам от глухонемия,че да не те чуя ли?
Уверявам,че ушните ми канали са по-чисти и от миналото ти!-бях сигурна,че нещо в него трепна,но по никакъв шибан начин не го показа
-Лиъм коя е тази? Не искам да питам трети път,защото ще стане страшно!
-Това е Грейс! Вчера на мача тя беше наградата,че даже ти доплати по собствено желание за нея още 100 000 паунда отгоре.-обясняваше Лиъм,а аз просто мигах на парцали
-Че аз да не съм кайма,че да ме купувате и печелите? Какво по дяволите! Оставете ме да си вървя,нещастни психопати!-виках аз,а хората отстрани просто наблюдавах сеира ни
-Със сигурност си най-скъпата кайма,която съм купувал,ако не замълчиш ще станеш и такава!-не ми отстъпваше и Ха
-Не си никой,че да ме заплашваш!-момчетата до мен бяха отхлабили хватките си,което пък ми позволи по-лесно да се измъкна. Веднъж,щом бях направила това забих толкова здрав шамар на татуираният нещастник пред мен,че чак и мен ме заболя.
-КОЯ СИ ТИ ПО ДЯВОЛИТЕ! НЯМАШ ПРАВО ДА МЕ УДРАЯШ!-преди на мога да отвърна се чу кашлянето,което ми беше познато до болка.

𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧Where stories live. Discover now