Глава 29: 𝐁𝐫𝗼𝐤𝐞𝐧

443 27 5
                                    

Музика подходяща за тази глава:

Tom Odell-Heal
Niall Horan- Black and White
Post Malone-Feeling Whitney

Гледната точка на Хари:

Сирените звучаха някъде зад мен,докато аз бягах,както винаги.
Кръвта бе залепнала по мен,а миризмата й навлизаше в белите ми дробове,карайки храната,която така или иначе не бях ял,да се върне нагоре.
Бягах далеч от проблемите,но знаех,че от любовта нямаше да мога да се спася.
От своята любов,примесена с малко фантазия,много страст и малко мистерия.

Карах с висока скорост,сякаш да забравя за всичко,което се случи в онази мрачна къща.
Очите ми не бяха пресъхнали,не вярвах,че някога щяха да го направят.
Сълзите падаха,сливайки се с кръвта на тениската ми,а аз не си правех труда да ги изтиря,не исках да го правя.
Ударих волана нервно,не знаейки сега накъде да поема.
Отбих колата на някакъв почти неизползваем път,защото чувствах,че болката ме изяжда някак отвътре,пречейки ми да си поема нормално въздух,задушаваше ме.

Гледката отвън бе на туко-що събудилият се Сан Франциско,щях да излъжа,ако кажех,че не е красиво,но не можеше да се сравнява с нейната красота.
Нейната красота и още по-красивата й душа,която си струваше да опозная,въпреки че я разбих по собствено желание.

Чудя се,ако съдбата ми я бе дала без никакви планове,ако срещата ни бе случайна,ако любовта ни бе дълготрайна,дали щеше нещо да бъде различно?
Дали,ако я бях запазил за себе си без да знае истината,щеше да ме обича вечно?
Дали клишираната ни любовна история,щеше да ми бъде все още толкова клиширана?

-Мразя се,че те обичам!-извиках,скубейки косите си,а след секунди се строполих на прашната земя,сядайки на коленете си.

Трябваше да продължа напред нали?
Налагаше се да го направя?
Нямах голям избор.

Качих се в колата отново,решен че ще се върна в нещото,което наричах дом,но всъщност Лондон не бе дом.
Домът ми е,там където е тя.
Там,където мирисът на парфюмът е залепнал.
Там,където косите и се витаят из възглавницата ми.
Там,където чаршафите ми миришат на нея.
Там,където тя е оставила отпечатък.

Тя бе като онези книги.

Онези книги,които си чел толкова много пъти,но въпреки това са ти все толкова интересни.
Онези книги,които те е страх да докоснеш,за да не намачакаш корицата и да не скъсаш някоя страница.

𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧Where stories live. Discover now