𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 17:𝐈'𝐥𝐥 𝐛𝐞 𝐭𝐡𝐞𝐫𝐞 𝐟𝗼𝐫 𝐲𝗼𝐮

Музика подходяща за тази глава:

Lewis Capaldi-Don't get me wrong
Lewis Capaldi-One
James Arthur & Emeli Sandè-Roses (любимата ми напоследък🥵)

Гледната точка на Грейс:

Когато животът е на ръба на скалата,ще се провесиш ли,за да видиш колко е голямо разстоянието или ще чакаш опасността да дойде и да те бутне?

Ще се запасиш ли сам със собствената си болка или ще изчакаш някой друг да ти я причини?
Е,аз исках да чакам.
Да чакам някой да дойде,да ме бутне,да излетя и да платя за сторените неща.
За недовършените дела.
За недоизказаните думи.
За пропиляните дни.
За неуспешните опити.

Очаквах всичко от всички.
Да бъда наранена вече ми се струваше като по-добър вариант,като нещо нормално.

Неговото тяло близо до моето.
Сърцето му туптящо в един ритъм с моето,създаващо мелодия докосваща слухът ми.
Диханята споделени с моите.

Баща ми.
Дарителят на сперма и до там.
Аз нямах баща. Нямаше и да имам.
Не исках.

-Баща ми ли?-станах от досегашната си позиция,изправяйки се пред момчето вече застанало в седнало положение
-Ащън Кастър.-отговори просто той
-Не познавам такъв човек.
-Купих те от него.
-Не може да бъде.-започнах да обикалям нервно аз
-Хей,всичко ще бъде наред.-нежните движение върху гърба ми,излъчваха топлина и нежност
-Нищо няма да бъде наред.-бяхме тяло срещу тяло,а аз просто удрях гърдите му
-Аз ще бъда до теб.-хвана юмруците ми дланите си.

След като ме пусна,усетих студенината и празнотата.
Ровеше нещо в страният дървен скрин,а след момент установих старият грамофон с изтъркана плоча поставен върху едно от нощните шкафчета.

Прозвуча бавна,мелодична песен.
Не я знаех,но беше достатъчна да ме срине още повече.

-Ще ми дадете ли честта за този танц,г-це Кастър?-направи лек реверанс момчето пред мен
-За вас винаги.-смехът ми се сливаше със сълзите

Поставих ръцете си сплетени върху вратът му,а след придърпването му по-близо към него,главата ми клюмна на гърдите му.

-Говори,Грейс.Кажи къде те боли.
-Искам да ме няма да изчезна. Защо светът е такъв?
-Какъв?-попита ме той
-Жесток. Няма ден,в който да не науча нещо ново,което да ме разбие.
-Веднъж Ник ми бе казал:
"Каквото и да се случва в живота ти и не го разбираш,затвори очи. Поеми дълбоко въздух и кажи:
"Боже знам,че това е твоят план,просто ми помогни да премина през него."-говореше той докато все още песента звучеше за фон,а телата ни се поклащаха в танц ,измислен от тях самите
-Нали каза,че не вярваш?
-Е,но ти вярваш.-засмя се той