𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 13:𝐓𝐡𝐚𝐧𝐤 𝐲𝗼𝐮

Музика подходяща за тази глава:

Adele-When we were young
Alessia Cara-Wild things
Shawn Mendes-Mercy

Гледната точка на Грейс:

Чувствах се омърсена,наранена и много огорчена.
Мразех себе си,за това че се доверих сляпо,че повярвах,защото не ми оставаше нито една друга надежда.
Света спря и се срина някъде там под краката ми,които в момента си правеха шега с мен и не искаха да ме държат.

Може би това беше съдбата ми.
Страдаща,винаги обвиняваща и недостатъчно добра.
Защото какво е света без болка,но ако болката беше целият ми свят.

Може би този,които ненавиждах и мразех,ме пазеше повече и от самата себе си.
А защо отново трябва да бъда наранена от доверието,което поставям?

Слънцето беше изгряло,а аз просто чаках да залезе. Да си отиде и малкото останала светлина в този на пръв поглед сив живот.
Вратата се отвори,което ме накара да затворя очи,правейки се на заспала. Не исках съжалението,за дето животът ми вече беше скапан.

-Грейс,видях че си будна.-в стаята беше нахълтал Хари
-Не съм. Спя. Махай се.-отказвах да отворя очи аз
-Искаш ли да ми кажеш какво стана?-ровичкаше той,а моята една единствена сълза падна.
Жалко,пазех си за я утре.
-Изнасили ме.-седнах на дупето си аз и се засмях
-Какво?-попита объркан той
-Изнасили ме.-заплаках,а мислех че нямам повече сълзи,ма явно съм краставица
-Ще го убия!-тръгна да излиза,но вярвах,че можех поне него да спася.
-Хари!-извиках,а той заби пети в пода
-Върви,убий го. След това отиди в затвора,където съм чувала,че храната не е вкусна. Остави брат си болен от Синдром на Даун и астма. Остави приятелите си и техните маркови гаджета. Остави стоката и я дай даже на Пепо. Остави и момиче разбито на милион партеча,което не може да се събере дори на две.
Давай,върви. Вземи пистолета,убий него,а после ела убий и мен,защото ако не го направиш ти,то ще дам на Лиъм.-избърборих аз всичко
-Можеше да кажеш просто да остана.-дойде до мен и ме прегърна,а аз се сгуших е него,мокрейки тениската му.

Нали знаете онзи така банален израз:
"Онова,което не ни убие,ни прави по-силни",е аз мислех,че мен всичко можеше да ме убие вече,което автоматично значеше,че не бях силна.
Бях разбита,както когато не искате да спите при баба си,но майка ви кара да го направите и някак загърбвате егото,оставяте го назад и се чувствате като разбити.
При мен нямаше мама,нямаше тати,дори нямаше баба,но отново бях загърбила егото,преглътнах го и пак се почувствах като разбита.