Глава 7: 𝐅𝐫𝐞𝐧𝐜𝐡

670 39 8
                                    

Музика подходяща за тази глава:

Gracie Abrams-meant it
Ed Sheeran-U.N.I.
Йоана Сашова-Не идвай
Raif and Faik-вечера

Гледната точка на Грейс:

Всички се бяхме качили в черен ван,същият като онзи,в който ме караха за пръв път.
Лиъм караше с нормална скорост,което видимо изнервяше Хари.

-Братле,не можеш ли по-бързо?-попита го троснато
-Хари искаш да се убием ли?-риторично зададе въпрос,Лиъм
-Искам да си свърша сделката!-вдигна леко тон Харолд
-Знаеш,че онзи дърт французин ще се забави..-искаше да продължи,но сякаш знаеше,че Хари ще избухне затова и замлъкна

След доста нерви от страна на Харолд и доста смях от страна на Найл,бяхме пред едно от онези банални места,в който има запотени мъжаги и тийнеджъри с бушуващи хормони,както ги описват във всички романи.
На мен не ми беше сред най-любимите места,но пък беше
по-добър вариант от онази тъмна стая.

Момчетата веднага се разпръснаха в различни посоки,опитвайки се да обградят цялата площ на клуба,а момичетата се запътиха към бара.

-Все повече не ги харесвам-прошепнах си аз сама на себе си

-Здравей,принцесо! Да не би да си се изгубила?-почувствах грапавата ръка на една отрепка до своята
-Спокойно и сама мога да си открия карта.-ударих го един между краката и продължих напред със заниманята си
Дъртка се преви,а на мен ми стана твърде смешно,че дори не прикрих доволната си усмивка.

-Е,Грейс разкажи ни нещо за себе си.-започна Джиджи,когато се присъединих към тяхната малка групичка
-Какво искате да знаете?-попитах видимо незаинтересована аз
-Като например с каква специалност си в университета?-
предложи ми Елинор
-Медицина.-отговорих кратко
-Имаш ли си приятел?-попита злобно Саманта
-Ами не,засега съм "придобивка на Хари"-засмях се аз,а момичето пред мен единствено преобърна очи

-Момичета,елате с мен.-до нас дойде Найл,който изглеждаше притеснен
-Защо ви трябваме и ние?-попитах аз
-Не сте ли й казали?-огледа лицата на порцелановите кукли,които сега бяха навели глави
-Какво да ми кажете?-заобикалях с поглед хората около мен
-В нашите среди е така. Отиваме на сделка като продаваме стока на безбожно висока цена,а купувачите получват и момиче за една нощ. С този французин нещата са доста по-различни и той иска,както качествена стока така и качествено,изпробвано момиче. Сега ще ви заведа там,и която хареса е за него като после ни я връща.-обясни ми той,а погледа ми просто обикаляше наляво,надясно
-Това са пълни глупости! Защо вие не се предлагате,а пращате невинни хора?-извиках аз,но се чу по-скоро като говорене на висок тон
-Не вярвам да избере теб,така или иначе! Успокой се! А и Хари дори да не си признава намира нещо в теб,което няма да му позволи да те даде туко-така.-говореше момчето с руса коса като вървеше доста устремено напред
-Обожава ме! Затова и ме ударя с колана си!-прошепнах си аз

С момичетата стигнахме до място в клуба,което беше доста
по-затъмнени от останалите помещения. Музиката беше слаба,но все още леко дращеше ушите ми,въздухът беше чист и по-лесен за дишане,а запотени тела липсваха.

В една напълно черна стая ни чакаха останалата част на момчетата настанени на кафяв кожен диван.

Пред тях беше настанен дъртакът,който ударих,а моят идиотизъм изпъкна.
Засмях се,с което привлякох единсвено вниманието на Харолд.
Знакът с очи,който ми даде ме стресна за години напред.
Не можех да го оставя да ме победи така. Вдигнах съвсем леко средният си пръст и го развях,това че бях зад цялата тълпа от високи момичета ми помогна дъртия старец да не ме види.

-Здравейте,дами! Днес със сигурност някоя ще си прекара много добре с мен.-започна той и сега вече наистина можех да усетя френският диалект,който притежаваше
-Можех да ги огледаш и да си избереш. Момичето с ризата все още е в изпитателен процес,тя не е за тази вечер.-проговори Хари и наистина се уверих в думите на русата гарга,която сега беше седнала на коженият диван с чаша тежък алкохол в ръка

Останалите момичета се подредиха една до друга и по погледа на никоя не можех да прочета притеснение или вид неудобство.

Старецът се приближи до всяка една като охраната му,момчетата и аз следяхме внимателно действята му.
Аз стоях до рамката на вратата и имах чувството,че ще се срасна със нея.
Погледът му мина по всяко едно от момичетата.
Мина внимателно по линията на лицата им,затъкна по някое кичурче зад ухото им.
Обърна се,а като ме видя вдигна вежди.

-Отново се срещаме,принцесо!-дойде той до мен и ме погледна най-нахално в очите
-Знаеш ли Стайлс с това същество се срещнахме по-рано?-говореше той все още забил жаден поглед в мен
-И срещата ни не беше много приятна-засмя се фалшиво той
-Защо?-попита Хари
-Удари ме между краката!-не издържах аз и отново изпуснах смях като към мен се присъедини и Найл
-Извинявам се от нейно име,тогава!-опита се да оправи положението Стайлс

-Allez les gars! Il est temps d'agir! Tirez sur Styles's et récupérez les clés de ses entrepôts!-започна да вика стареца,а момчетата се стреснаха.
-Момчета стреляйте!-извиках аз,а французина се опита да ме дръпне,но бях твърде бърза и се измъкнах от хватката му
Още преди да разбера какво се случва се започна престрелка,от която с момичетата трябваше да се браним сами.

Здравейте!
Както обещах новата глава е тук.
На мен лично ми стана фаворит,нямам идея защо.
Извинявам се за разваления френски,но нито съм учила този език,нито имам намерението да уча,затова и Гугъл преводач ми влезна в употреба.

Лек ден!/Лека нощ!❤️
All the love❤️

𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧Waar verhalen tot leven komen. Ontdek het nu