Глава 28: 𝐖𝐞𝐥𝐜𝗼𝗺𝐞 𝐭𝗼 𝗼𝐮𝐫 𝐰𝗼𝐫𝐥𝐝

455 28 24
                                    

Музика подходяща за тази глава:

Sabrina Claudio-Massages from her
Gracie Ambras-Mean it
Billie Eilish-Six feet under

Гледната точка на Грейс:

Може ли някой да чуе виковете ми през дебелите стени на сърцето ми?
Виковете,които ме разкъсваха,а аз просто се правех,че съм твърде глуха,за да ги чуя.
Виковете,които исках да игнорирам и бях се научила да живея с тях.

Сутринта ни започна доста по-рано от обичайното.
Хари не бе от ранобудните птички на този живот,но за сметка на това бе от средношните души.
Сутрешното кафе бе изпито в джипът от вчера,под зоркият поглед на изгревът.
Пътувахме нанякъде,Хари отказа да ми каже.
Музиката от радиото също придаваше някаква атмосфера и правеше тишината някак по-приятна.

-Нека играем на нещо.-предложих бодро
-Какво например?-попита ме момчето до мен,някак напрегнато
-Задавам въпрос и ти ще ми отговориш,и обратно.-обясних аз
-Не знаем ли всичко един за друг?-попита объркано
-Може да намерим нови страници.
-Добре. Стреляй.-отвърна
-Коя е най-голямата болка,която си преживял на този свят?
-Болка няма,има уроци. Уроци,които ти отварят очите повече от необходимото и виждаш неща,които са ти били пред очите,но не си ги забелязвал или по-скоро не си искал да ги забележиш.
-Добре. Тогава,кой е най-големият урок,който си научил?-зададох въпроса си по различен начин
-Изчерпа си въпросите,но ще ти отговоря.
Най-големият урок,който научих в този живот е,че сам можеш да пропаднеш в мержите на капана си. Да се спънеш и да полетиш дълбоко в бездната на плана си.
И да се удавиш,а спасението ти да се състой във врага ти.-гледаше към пътя,сякаш не говореше той,а душата му.
Тази наранена душа с шевове,които да я прикрепят по някакъв начин
-Уау.-беше нещото,което просто излезе от устата ми.
Не знаех дали трябва да кажа "съжалявам" или "браво". Не знаех какво иска той,а и не бях способна да преживея болката,която той бе видял от тази съдба.

-Мой ред. Какво е домът за теб?-обърках се от въпроса му
-Не мисля,че разбрах. Домът е сграда от тухли с покрив.-засмях се
-Не такъв дом,плямпаща краво. Душевен дом,където душата ти да се чувства в безопасност.-обясни
-Домът ми се състой от две зелени очи,татуирани ръце като на каруцар,къдрава коса и прегръдки напоени с малко наркотици и мирис на уиски.-погледът му някак по команда веднага се заключи с моят,аз го гледах с очи изпълени с любов,а той с очи пълни със съжаление.

𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧Where stories live. Discover now