Глава 20: 𝐑𝐚𝐢𝐧

565 34 5
                                    

Музика подходяща за тази глава:

Sam Smith-Not in that way
Lewis Capaldi-Lost on you
Harry Styles-Sing of the times
Birdy-Deep end

Гледната точка на Грейс:

Наречете ме мечтател, витаеща в облаците тийнеджърка , но нещо се променя.

Може би бях аз. Може би животът ми поемаше в различна посока.
Път към щастие, където да оставя всеки един товар, болка, рана от съдбата.
А може би, само може би, момчето легнало до мен върху зелената трева, бе главният причинител за това.

-Каква е най-голямата ти мечта? –започна той, с което си спечели вниманието ми
-Да доживея до утре.-засмях се аз, с което спечелих и една негова усмивка
-Оригинална,но сега сериозно. За какво мечтае едно такова кораво сърце, като твоето?–продъжи той
- Мечтите са нещото,което забравих как се получава.–погледът ,който падаше върху мен от неговите очи, бе негаразгадаем.

Не можех да разбера дали изпитва онова съжаление към мен,което го подтиква да гледа на мен с различно око.

Не исках съжаление. Бях изпитвала от него достатъчно. Вкусът му не ми харесваше.

Исках лепило. Да залепя парчетата разпръснати някъде дълбоко в тялото ми, лутащи се като кораб загубил капитана си. Като вълните търсещи брега,за да отмият болката.

-Грейс!–трусът на едни здарви, татуирани ръце ме накара да се върна в релността,където сега от чистото, синьо небе нямаше и следа,бе заменено от сиви облаци и ръмящи гръмотевици и докато все още не разбирах какво точно се случва,пролетният,разхлаждащ дъжд ме обгради в мократа си прегръдка.

Тялото ми някак по команда се изправи от досегащното легнало положение,клепачите ми се затвориха и се чувствах повече от свободна.

-Ще настинеш.–думите на момчето зад мен влизаха от едното и излизаха от другото ми ухо. Гласът му не беше толкова силен,бе заглушен от студените капки падащи върху мен.
-Грейс.–викът му отново отекна
-Грейс–този път освен думите му,усетих и здравата прегръдка примесена с топлотата от тялото му заедно с парфюмът идващ от дрехите му

-Странна си.–засмя се заглаждайки мокрите ми коси някъде назад

Бяхме мокри, но не усещахме студа.
Бяхме наранени,но не чувствахме болката.

𝐅𝐢𝐧𝐞 𝐋𝐢𝐧𝐞| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧Where stories live. Discover now