9 / Натрапници

2.2K 162 4
                                    

Беше минала почти седмица от сватбата на Шарлот и се чувствах все така психически изморена. С щипка стрес и самотност мога лесно да потвърдя, че засега не се справям добре с раздялата от сестра си. Майка ни почина при раждането на Шарлот поради усложнения и баща ни беше толкова съкрушен, че реши да ни остави в ръцете на верен приятел, докато се пропиваше по баровете. И скоро след това и той намери края си. Ужасно е да гледаш как живота на близки хора рухва из основи и неможеш да направиш нищо.

Избърсах сълза напираща да се спусне от окото ми и внезапно чукане пред входната врата ме накара да подскоча. Кой може да е?

Станах от дивана и пооправих леко смачканите си дрехи. Почти не бях излизала днес, тъй като имам свободен ден от работа. Почука се отново и едва не се спънах в крачето на холната маса.

- Един момент! - провикнах се и хвърлих тънка жилетка върху пижамата си. След като открехнах вратата си отдъхнах. Беше просто съседката г-жа Бренан с котарака си Зевс. Той беше един сладък шотландски фолд с леко страшнички оранжеви очи и променливо поведение.

- Ласи, точно ти ми трябваше! Сама ли си, е? Къде се е дянала Шарлоте? - ирландският ѝ акцент надделяваше дори при многото години прекарани в Америка като имигрантка. - За какво приказвах?

- Шарлот е на меден месец, а за какво Ви трябвам? - г-жа Бренан често губи нишката на мислите си, но съм свикнала. А и в повечето случаи просто иска да наглеждам котката.

- Точно! Трябваш ми. Ще гледаш ли Зевс, е? - блокиралите колелца в мозъка ѝ отново се завъртяха и прехапах бузите си от вътрешната страна, за да спра напиращата усмивка. - Тази вечер имам среща с един ирландец, запознахме се в пощата, можеш ли да повярваш!? Не съм излизала с лад от толкова време, колкото са дълги ушите на магарето.

Напиращият в мен смях излезе като тих кикот, докато ми подаваше едрия котарак. Понякога изобщо не разбирам за какво говореше.

- Нядявам се да си прекарате добре!

- Това мога да ти го обещая, Ласи. Щастлива съм колкото самия Лари! - каза развълнувано и се завъртя пъргаво за възрастта си да си ходи.

- Кой е Лари? - прошепнах на котарака и пълният му глас ми отговори с провлечено мяукане. Свих рамене и затворих вратата след себе си. Пуснах го леко на земята, той се огледа любопитно преди да се запъти към дивана и да се настани върху одеалото ми.

Завъртяно Съвършенство Where stories live. Discover now