Завъртяно Съвършенство

16 / Парти и нова находка

- Само през трупа ми! - отсичам за пореден път опита на Шарлот да ме убеди в нещо, което е невъзможно. Четвъртък е и сме посредата на следобедната си тренировка във фитнеса.

- Според мен драматизираш. - махва с ръка и извърта очи сякаш току що не ми предложи да поканя Мейсън на партито по случай бремеността си и новата къща.

- И в коя вселена това би било нормално? - сопвам ѝ се като слагам ръце на кръста и я зяпам сякаш са ѝ пораснали рога.

Вече ѝ разясних, че нещото между мен и Мейсън е мимолетно и не искам да попадна в капана на така неустоимия му чар. А и той не е такъв. Иначе би се опитал да разгъне връзката между нас в нещо повече, вместо единствено да ме чука, докато не си забравя собственото име. Не че се оплаквам...

- Ти си напълно изкукала. - плясва ми го в лицето ей така преди да се завърти на пети и да се насочи към следващ уред, но аз продължавам да я следвам като обезумяла.

- Какво очакваш да направя? Няма да позволя тип като него да ме нарани отново. - скръствам ръце пред гърдите си и се боря с чувството на неприязън, издигащо се бавно в гръдния ми кош. Вече се бях опарила от последиците да се влюбиш в несериозен мъж и изобщо не беше забавно. А ако трябва да съм честна самото определение "женкар" може да бъде назовано с името Люк. Бях сляпа за истината, дори и когато имаше неоспорими сигнали. Но Люк беше такъв майстор на образите, че в продължение на години бях залъгвана от фалшивите му личности.

- Скъпа, той не е Люк. - не ме гледа със съжаление, за което съм ѝ благодарна. Тя беше единствената, която не ме укоряваше за невежество ми. За разлика от бившата ми приятелка, която дори реши да ми забие нож в гърба. Но лоши неща се случват и човек трябва да продължи напред с живота си.

- Този е дори по-опасен. Знаеш...от типа, който може да свали бельото на всяка жена само с поглед и...

- А ти го знаеш от опит предполагам? - усмихва се ехидно и изведнъж замлъквам. Сещам се за проклетите дантелени бикини и асансьора във Вегас. Тя как..?

- До колкото си спомням единствените бикини на пода бяха твоите, ангелче. - меко казано съм шокирана от познатия дълбок тембър, идващ зад гърба ми. Боже...дано фантазията ми да си играе шегички. Обръщам се и страховете ми са потвърдени като зървам леко рошав Мейсън, стоящ насреща. Мозъкът ми блокира до толкова критично ниво, че словото ми се губи и той осъзнава добре какво направи, но ме оставя да се мъча.